Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Вторник, 14 Февруари 2006
Фалшива тревога и изпит по Огнева Подготовка на Николаево
Поради военните глупости и простотии, не се чувствам много във форма за да ходя на Николаево. Така става като ни пълнят главите с разни глупости, а още по-зле е, когато ние ги слушаме и им вярваме. Ей го е, казаха ни, че предишната вечер можело да има учебна бойна тревога и за да можем да реагираме адекватно на тревогата, нямало да е лошо да си легнем с дрехите. Е, аз взех, че си легнах и с кобинките, за да съм още по-подготвен. Обаче нямаше нито тревога, нито спане, понеже да се спи с кобинки не е от най-удобните начини за спане. По едно време дойде дневалния да буди един от нашето спално да го смени, понеже и той беше дневален, и ни каза "Хайде, че след малко ще викаме тревога". Ние само тава и чакахме. Скочихме от леглата и трепетно зачакахме момента, когато тишината в коридорите ще бъде нарушена от мощните викове "ТРЕВОГА-А-А-А-А...". Чакахме, минаха 20 минути и отебахме цялата тази работа като си легнахме обратно по леглата.
На сутринта, едвам гледащи се качихме в автобусите, които този път за разлика от миналия, бяха три и имаше места за всички. И за пореден път се убедих, че Николаево се намира на съвсем различен полюс. Както си се подрусвахме в МАН-а, изведнъж застуда, ушите ни се смръзнаха, краката ни се вкучаниха, а навън заваля сняг на парцали. За съжаление, този път нямах и шапка, която да сложа под каската си, понеже съм твърдоглав и не послушах съветите на любящата ми и загрижена майка, която ми повтаряше да си взема, ама аз нали все съм оптимист и си мисля, че времето се оправя. Грънци! Измръзнах!
Днешните изпити:
1. Стреляне с бойни патрони по мишените.
2. Лентоване и разлентоване на пълнител, което го отмениха, понеже първите, които са минали, са имали само двойки.
3. Разглобяване и разглобяване на автоматите.
На разглобяването и сглобяването на шмайзера имам отново тройка и вече виждам как мечтата ми да си взема всички изпити с добри оценки и да си увелича полагаемият отпуск с някоя друга награда, започва постепенно да се отдалечава. А на стрелбите нямам представа каква оценка имам, но май пак избих гаргите.
На връщане от стрелбите бяхме изненадани от военна полиция, които явно са разбрали, че ще ходим на стрелби и са решили да изкарат някой друг лев, за да почерпят жените си по случай празника или просто да одавят мъката.
След като благополучно се завърнахме от стрелбите, всички бяхме закупнели да скочим в леглата и да отпочинем малко от похода, но старшината беше решил да направим почистване на етажите, а на мен ми се наложи за пореден път да се правя да цапнат с мокар парцал и да си седя в стаята. Както си седях, по едно време реших да взема поне да измия пода в стаята, за да отбележа някаква дейност, а и без това имаше доста кал по него. А и нали знаете, щом е мокро, значи е чисто. По едно време, когато другите роти заминаха на вечеря, реших да извадя запасите с русенска варено и да взема да похапна, тогава налетя някакъв ефрейтор и ме разпитва защо не търкам с другите в коридора, а аз просто и ясно му отговорих, че вечерям, след което той без нищо за каже, реши да си замине. Поредният безмислен разговор, изгубил ми ценното време.
Говори се, че бойната тревога щяла да бъде пък тази вечер. А-а-а, да си таковат те онова, което им се намира отзад. Няма и тази вечер да спя с кофража. Ако дойде врага, нека ме лови по бели гащи!
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.