Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Петък, 10 Февруари 2006
ЗАКЛАХ СЕ! (...и този зад мен...)
Най-дълго чаканият ден дойне, но все още е рано за декламирането пред всички, че искаме вярно да служим на страната си. Преди това трябва да се свърши куп друга работа. Като например - да изринем снега от пътеката за гости, а също така и на трибуната, което чистене мина доста бързо брагодарение на организияцията и инициативата ни.
Два часа преди представлението вече бяхме готови. Бяхме се облекли със сивите камофлажи и със старателно лъснати кобинки. Час по-късно се снаражихме с ножовете и шмайзерите и се строихме зад батальона, чакащи да мине клетвата и да излезем отпуска :)
Последни наставления от взводния и вече потегляме към строевия плац, където трябва да се извърши церемонията по заклеването, и където щатните се бяха погрижили да има какво да лови окото на посетителите като изкарат няколко неидентифицирани нелетящи тенекии (ННТ). А взводния ни отделя повече от необходимото внимание, за да се представим добре, дори стоише до нас отдясно на строя и повтаряше в ритъма на тъпана "леви, леви... раз, два, три", за да не се объркаме и да може всички да сме в крачка при маршируването. Посъветва ни и да не се обръщаме и да махаме на влизките си в публиката, защото ще има и наказания, ако се издъним (Плаши Иванчо с ножката). Добре де, стига толкова объркващи новобранските ни главици напътствия! Време е за екшън!!!
Строени пред столовата, вече чухме командата "Ходом, МАРШ!" и с тържествен тропот на кобинки и музика се понесохме към трибуната, където ни чакаха началниците на поделението, а отстрани и нашите близки, чакащи да видят маминото синче как държи шмайзер на рамо и крещи, че се е заклел. Отначало всичко тръгна както трябва. Марширувахме, взводния отстрани си викаше "леви, леви, раз, два, три", докато не стигнахме публиката и тя започна да вика по нас, а ние стараейки се да гледаме само напред с високо вирната глава, нямаше начин да не погледнем в страни, тогава се чу един тропот като на побеснели коне, а взводния стоящ вдясно от нас започна да си скубе косите и да повтаря "Какво правите бееее? Леви! Леви! Раз! Два! Три!". Абе, я се гръмни, бе! След краткото едноминутно тропане, положението вече беше овладяно, а ние стоехме пред трибуната с лице към нея и най-вече към публиката.
...
Всичко по церемонията мина повече от добре. А и как няма да мине като това сме го правили вече повече от 4 пъти и дори аз самият вече не знам кога съм се заклел. Цялата церемония можете да изгледате тук, но предупреждавам, че този, който е правил записа е решил да се изживее като велик монтажник на филмчета и е орязал най-готиното като дори е снимал не това, което трябва. Просто сме прецакани от всякъде.
...
Нямахме търпение да си вземем багажа, да се видим с роднините си и да се запътим към родните си места, но щатните нямаха намерение така лесно да се разделят с нас. Първо пренесохме оръжията от една оръжейна в друга и си изчистихме стаите, и чак след час да ни раздадът военните книжки, без които не можем да излезем от тук.
Със сетни усилия, влачейки 2 чанти в едната ръка, а в другата - камофлажа на закачалка, стигнах КПП-то, където видях усмихнатите лица на близките си и приятелите, дошли да видят всичко това. Накачуркахме се по колите, и хайде към София с усмивка на лицето :)
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.