Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Сряда, 1 Февруари 2006
До тук бяхме с всички псевдо-тренировки за клетвата. От днес се залавяме сериозно за тази работа и започваме да тренираме с командира на батальона. Досега въртяхме автоматите с ефрейторите, които проявяваха търпение, чакайки всички да станат готови, да изправят кусорите, които има да се оправят и чак тогава подават следващата команда. А днес дойде мустакатият чичко с едно ромбче и 2 лентички на пагона, качи се на трибуната, взе микрофона и започна да подава командите една след друга без да се интересува, дали сме готови с изпълнението им. Темпото му беше убийствено.
След като цял ден въртяхме автоматите като пумпали около нас само с 3 петминутни почивки, майора каза, че е доволен от нас и ще ни пусне 10 минути по-рано. А иначе ни беше казал, че има 2 начина да се научим да изпълняваме бързо и правилно командите. Единият, да го направим 20 пъти, а другият - да го направим 200 пъти. Е, смятам, че няма да преувелича, ако кажа, че днес сме направили всичко поне по 50 пъти - поставяне на ножа на автомата, снемане на ножа от автомата и автомати на гърди. От толкова заемане "за почест" чувството в краката е меко казано неприятно, а прасците, тях вече не ги чувствах. Имах чувството, че са се увеличили поне 2 пъти повече от нормалното. По-трудно е от карането на колело :)
Днешните тренировки протекоха при температура на въздуха около 7 градуса и се чувствах повече потен и от говедо. А си представям, ако ги правехме през лятото. Като напече слънцето плаца, като се извиси една мараня, нажежи се желязото на автоматите, а отстрани на строя на ротите линейка чака някой да падне като отсечено дърво.
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.