Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Понеделник, 30 Януари 2006
Тренировки за клетвата, хамалска работа и работа по прекършване на новобранския дух
Вече започваме усилени тренировки за клетвата. В продължение на 2 седмици само това ще правим всеки ден. Днес ефрейторите ни аранжираха по височина, за да не стоим като стадо говеда и се научихме как да слагаме и махаме ножовете от шмайзерите. Само ме е страх да не взема при въртенето да кръцна този зад мен или не дай си Боже, този пред мен да кръцне нещо мое...
Сутринта пък се появи ротния и явно беше в добро настроение. Изгони всички ефрейтори от стаята, за да остане само с нас, новобранците, и ни попита, дали имаме някакви проблеми с тях. Според мен тактиката му е направо безупречна - усмихвай се и се прави на приятел, а тъпите шамандури ще си кажат и майчиното мляко. Също както по филмите с доброто и лошото ченге :) А останалите от ротата само това и чакаха - някой да им се усмихне и да ги излъже, че ги разбира, а те да започнат да пеят всичко като славейчета. Тези момчета сами си копаят гроба. Толкова ли нямат акъл в главите, за да се сетят, че вчера имаше АНОНИМНА анкета за държанието на ефрейторите към нас, а сега лейтенанта иска да разбере кой какво е писал като си попита лично. Тактика му е майката!!!
И нашите като почнаха да се оплакват, все едно са в девически лагер - "Ама те ни обиждат персонално като ни наричат омотници и киртаци. Ааа, да! И ни карат да правим сапунки". Заоплакваха се като женчовци все едно не са в казармата, а на хотел...
"Само се оплаквате и нищо не вършите", каза лейтенанта и нареди да няма сапунка, а вакса, което пък е по-гадно. Този път ваксата се раздаваше и се мажеше доста щедро от ефрейторите, които не пестяха грам средства от черното вещество. А самото търкане продължи доста по-дълго време от нормалното. Но не само ваксата ни накара да се чувстваме като претрепани, ами и това, че преди нея трябваше да мъкнем някакви маси по един баир, някъде 1 км. нагоре към караулното. Тъкмо приключихме с носенето на масите и се зарадвахме, че се прибираме обратно в батальона, където ще можем да си отдъхнем почивайки полегнали по леглата и лейтенанта ни видя още на входа и каза "Охо, тази групичка ми идва идеално..." и ни накара да правим оборка около батальона и плаца. Е, все пак трябва да им е чисто на новите кадрови момичета, които пристигнаха днес. Да, сред тях има доста хубави момиченца, обаче с тези големи шуби изглеждат ужастно. Жалко, че ни е забранено да влизаме в контакт с тях. Дори ни е забранено да им викаме и да им подсвиркваме. Е, само ще гледаме. Поне гледането е безплатно... В противен случай, ще има цяла нощ тактика на полигона.
След вечерята, търкането с парцалите, наречено ВАКСА, продължи. Добре, че дойде единия от ефрейторите в нашето спално и ни каза ние да не излизаме. Ох, как чаках някой да ми каже нещо подобно, за да мога да се излегна и да почина от дългият изморителен ден.
Ефрейторите поседяха малко при нас за сладкодумни приказки, докато както се бях излегнал удобно и си слушах радио, а ефрейтора пушеше в стаята, изведнъж нахлу и лейтенанта, гледащ доста лошо. Всички спекохме, дори и ефрейтора (напълно нормално). Попита, дали сме някакви превилигировани, че не търкаме заедно с другите, след което ни каза да грабваме парцалите и да слизаме долу на етажа да търкаме и ние. Тъкмо слезнах долу с чисто белия парцал и ни строиха, за да ни водят на лавка. А-а-а, не! Аз този път ще я пропусна, искам да почивам!!!
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.