Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Неделя, 29 Януари 2006
Денят зяпочва весело, коментирайки снощтната случка, когато старшината беше решил да се подкрепи с някоя друга чашка преди вечерната проверка. Нямаше да обърнем кой знае какво внимание на това, ако той не стоеше в дясно от строя на ротите, поклащайки се леко наляво-надясно при условие, че нямаше вятър, който да го клати така. Но все пак и това не е кой знае какъв критерии за това, че той се е почерпил може би по случай хубавото време. Не, не можем на нищо и никакви основания да си мислим такива работи за старшината! Все пак той трябва да дава пример на по-младото, което те първа ще носи службата.
Да, но явно старшината не можеше да стои просто ей така бездействайки и да ни остави да си мислим какво ли не за него. Той твърдо беше решил да ни докаже, че имаме право, когато с леко подхълцване и с явно леко подут език той успя да измърмори отсечено "Роти, Равнис! Роти, Мир..НО!". Тук се чуха леки стремежи за разсмиване от ротата, но се сдържахме. Обаче старшината, стоящ отстрани и се поклащаше, беше решил да ни довърши с изфъфлената команда "Ра...внение на..а средата!". Тук вече никой не сдържа смеха си и се чуха хихиканията и опитите за задържането им.
И в майтапи и закачки по адрес на старшината времето мина и дойде време за свиждания, или по-точно за тези, които имат такива. Другите, които нямахме, решихме да си почиваме по стаите, все пак днес е почивен ден. Но старшината, който снощи беше на равнение под масата, не мислеше така. Алкохолните изпарения в главата му са му били продиктували да извика само нашия взвод на строй и да ги кара да правят оборка. Добре, че аз не излезнах. Пек и трябва да съм доста тъпо парче да излезна и аз при условие, че излезнаха само 5 човека на кръст.
И както става във всички дни за свиждания, и днес имаше доста храна за похапване и повече време за спане. Аз добре си поспах под звучните хитове от 2004-та, въртящи се по Радио Витоша, което го слушах на телефона, който нашите ми донесоха вчера на свиждането. И както след всяко свиждане, и днес ефрейторите обикаляха из стаите, душейки за храна като гладни хрътки. Ние път от своя страна, всичко си даваме доброволно, понеже няма какво да я правим толкова много храна. Като естествено, гледаме да си заделяме и по нещичко за нас. Пък и няма какво да се прави толкова много храна, понеже ни карат до утре да е изядено всичко и по стаите да не остава нито едно залъче, понеже ако се намери нещо, до клетвата ще има да се въртим на синята дъсчица на дневалния, поставена в началото на коридора на етажа.
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.