Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Петък, 27 Януари 2006
Разговор на четири очи за проблемите в казармата и извора на нерви
Сутринта, след вдигането на знамето, извадиха някакъв списък с 30-тина човека, сред които бях и аз. Интересно за какво ли ни викат. Да е за работа ... едва ли. Ако беше за работа, нямаше да ни викат по списък, а щяха да ни изберат произволно. Примерно, първата или последната редица от еди кой си взвод, или просто първите 2 редици. Затова аз гледам да стоя винаги по средата на строя, за да не могат да ме викнат за работа. Или пък, ако сте по средата, никога не гледайте в очите този, който избира хората за работа. Гледайте си в краката, защото ако го погледнете, няма начин да не ви каже "Хайде и ти!" и край на нашата стратегия по скатаване!
В последствие се оказа, че ни викат за интервю с психоложката. Сигурно са ме объркали с някого. Аз не искам да разговарям с тази жена. Ни тя като иска да говори с мен, защо пък да й отказвам на жената?!
Влезнах в една стая, където тя седеше най-отпред, и не извърташе глава, за да види кой влиза при нея. Реших да привлека вниманието й с едно учтиво "Добър ден" и явно успях. Тя учтиво ме подкани с думите "Седнете ето там", след което ме хвана на къс пас с въпросите си.
- Имаш ли някакви проблеми в казармата?
- Разбира се, че имам. Няма човек, който да няма проблеми в казармата. Дори снощи щях да хапна малко бой, понеже казах да един да мине зад мен, защото не може да марширува, а нямам желание да го ритам в петите. Пича ме попита, дали съм малоумен, след което го чух да продумва на зеленото човече до него нещо като "Ей, остават 15 дни до клетвата и имам чувството, че ще издивея и ще направя някоя глупост". Ми ще направиш ми! Ще се засилиш и ще си удариш главата в стената.
Та, да се върнем на иначе толкова симпатичната и добре изглеждаща психоложка.
- Имаш ли някакви проблеми с командирите си, с останалите от спалното, как си с нервите...?!?!
(Аз си говорих направо без да крия и без да се притеснявам пред кого говоря, не мислейки, че тази жена може да ми ореди бяло облекло с дълги ръкави, завързани около мен.)
- Аз принципно съм си нервен човек, ама мога да бъда и спокоен. Всичко си зависи от хората около мен.
Ами така си е. Днес нямаше да се изнервя още в 6 сутринта, ако момчето, което така обича да се скатава не ми беше казало "Не ме интересува нищо свързано с тази стая и ти не можеш да ме командваш!". Е как да не му забиеш един здрав шамар на такова мило и добро момче? Лошото е, че набием ли му шамарите, ще дотърчат онези с бялата фиеста, наричащи се ВКР и както нямат друга работа, ще им дойда като топъл хляб. Ми, ти му казваш на момчето да свърши нещо полезно, за да си разпределим работата с чистотата в спалното, а онова се лепнало за парното като муха на вредни кравешки изпражнения и твърди, че няма да си помръдне и пръста, за да свърши нещо свързано с тази стая. Поне успях да го накарам да изхвърли кофата с боклука, ама и това не можа да направи като хората, след като ми върна кофата с боклуците на дъното. Бе тоз младеж от стремеж и желание да запали една цигара, не се е сетил да тръсне хубаво кофата, та после отказа и да я изплакне. А аз имат адски много работа, за да се занимавам и с него. Направих всичко възможно да съм изряден - оправих леглата на тези, които не си ги бяха оправили, измих пода, лъснах си кобинките и се приведох във форма, но уви настроението ми от рано беше почернено от мързела, излъчващ се от тялото на вечната издънка, който по някаква случайност беше точно в нашето спално.
Иначе съм си много добре с нервите. Психоложката си направи някакви записки и ми каза, че съм свободен. Естествено, че съм свободен, ма! Още от 1985 съм свободен. Пожелах й приятен ден и тръгнах да си търся ротата, която пък се беше забила в ядна класна стая (защо ли не се очудвам?) и скучаеше с ефрейтора, назначен за надзирател. Естествено, в такива ситуации настроението винаги се приповдига с вечните издънки, които помпат лицеви опори до почервеняване. Като се правят на отворени, смеейки се в лицето на ефрейторите и си говорят по телефона, докато са пред тях, нека помпат, не ми пречат.
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.