Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Петък, 20 Януари 2006
Днешния ден е по-напрегнат от обикновенно, понеже очакваме да дойдат на проверка от началството. За разлика от останалите псевдо-проверки, този път наистина имаше такава. Началниците на поделението бяха решили да проверят, дали всички си знаем командирите и началниците и дали всички имаме зашити табели по дрехите, дали знаем какво да правим, когато някой ни побутне и такива работи. За съжаление, бяха решили да проверят баш тези от нас, които не могат да сметнат колко е 2 + 2 или поне тези, които на пръв поглед изглеждаха така. Момчетата ни изложиха като не можаха да запомнят 6 имена на кръст и твърдяха, че старшината на ротата е лейтенанта. Не знам защо, но имам усещането, че заради такива изцепки, ще има още доста да търкаме с парзалите по етажа. Естествено, днешната проява на некадърност, адски много вбеси командирите ни и ни се заканиха, че ще видим що е то гърч.
След обяда ходихме да пуцаме със шмайзерите, ама този път в намалена видимост. Мятаха ни димки и пуцахме в нищото някъде там напред. Обикновено, като пуцаме на автоматичен режим, трябва да стреляме на къси редове - да пускаме по 1 - 2 патрона максимум, обаче има сватбари, които пуцат все едно са на полето и с този откат на автомата, нищо чудно да свалят и някоя друга яребица. Е, все пак за да няма инциденти, стреляме с хаостни патрони.
На връщане от стрелбите, ефрейторите решиха да се позабавляват малко с нас като ни сложат газовете и ни накарат да маршируваме, пеейки Тих бял Дунав.
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.