Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Четвъртък, 19 Януари 2006
Според назначаването на наряда за днес на снощтната вечерна проверка, днес трябва да съм работна група. Уж викаха, че и това е скатавка, ама май няма чак толкова скатаване. Работната група по принцип знам, че трябва да помагат на бакарите в стола - чистят, мият, сервират, отсервират и в свободното време - на лавка. Дотук звучи доста добре, нали :) Обаче ... Всъщност тук идва реч за великата максима, че един войник съществува само, когато се движи и има работа за вършене. Сигурно поради същата причина трябваше да разтоварваме около 300 хляба, подредени в касетки, които пък хлябове трябваше да ги подредим в едни шкафове. Уж да не ги нападат плъховете. Дотук нещата също звучат не чак толкова зле... Обаче, 1 час по-късно ни казаха да извадим хляба от шкафовете и да го сложим в други касетки и чували, а от там да го товарим ОБРАТНО на същия камьон, след което да търчим след същото превозно средство и да го разтоварим в другите 2 кухни. И сигурно ще се попитате защо изобщо е трябвало хляба да стои 1 час в мястото, наречено "АРТЕЛНА"?! И аз се запитах същия въпрос и единственият отговор, който ми дойде на акъла, беше това, че трябва постоянно да имаме работа. Донякъде има известна логика, която малко по малко се губи в далечината...
По едно време дойде пък някакъв пенсионер, който взе постоянно да ни дава работа като се присеща какво още трябва да се направи - "Измийте това, измийте онова...". А дупето не щеш ли да ти измием?!?!
Най-накрая, след всичкото неусетно изминало време, оплътнено с хамалска работа, в 3:30 след обяда бяхме свободни за прословутата лавка до 5 вечерта, когато трябваше да отидем, за да сервираме. Тъкмо се запътихме към лавката и се появи някаква си младши сержантка, която твърдеше, че ще трябва да стоим в кухнята, за да може да ни намери работа. Айде, мерси, ама аз отивам на лавка, за да си почина от тежката работа през деня. Добре, че и лелките в кухнята се застъпиха за нашето щастие като казаха "Айде, пусни ги момченцата на барче и без това тук само ще ни се мотоят в ръцете и ще пречат."
След лавката направихме това, което трябваше и край на "работната група" като се надявам повече да не попадам на мястото наречено "АРТЕЛНА"...
Вечерта се развеселихме с разни ефрейторски истории, разказани ни от ефрейторите, които ни викнаха в тяхната стая, за да се постоплим малко на печката с кодовото название "ДУХАЛКА".
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.