Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Сряда, 18 Януари 2006
Като за юбилейната ни втора седмица на това място, денят се очертава като приятен и спокоен, наситен с разни изненади.
Първо, ходихме да стреляме с хаостни патрони по полето. Мен от начало ме беше леко страх от отката на пушкалото, но в последствие овладях дзверо и не му позволих много да рита. След стрелбите като по чудо ни остана свободно време и то през седмицата. Е, всяко допълнително време за войника е добре дошло, затова ще се възползвам да си закрепя и някое друго амортизирано копче по шубата.
После, решиха да ни правят инструктаж за това как се излиза в отпуска - трябва да сме бръснати, да сме лъснати, постригани, спретнати и какво ли оше не. Какво са седнали пък и тея да ни говорят само да ни дразнят, все едно скоро ще излезнем от тук.
След обяда се опитаха да ни изненадат с една учебна тревога като ефрейторите се направиха на 6 без 10 и ни казаха "Влизайте си по стаите, но не лягайте по леглата, за да не ги мачкате". Ей, тея май ни имат за вчерашни нещо...?!?! Та нали предварително знаехме в нашето спално, че ще има подобни тревоги бе. Всичката организация на военните им е такава, че много лесно изтича информация от вътрешните недра, а гадните малки снифърчета като нас, само чакат да я попият. Затова нас ни хванаха напълно подготвени и първи слезнахме долу, където като един виден стратег, лейтенанта ни подхвана и ни разпредели по слабите точки в нашия район. Самата тревога горе-долу е интересна, нещо като counter strike :) Тичащ напред-назад и не позволяваш на врага да не навлезе в "добре охраняваната" територия. Само където в нашия случай врага се оказа един напълно мирен гражданин, седящ си до столовата, гледайки странно към нас, докато сме насочили пушкалата си към него.
Следобяда, старшината беше решил да ни зарадва с нещо топло като ни раздаде по още едно одеало, за да не ни е студено в хладните зимни нощи. Но явно, проблема с одеалата ще го оправим и ще ни е топло като спим, докато проблема със студената стая си остава висящ, понеже нямаме допълнителен джам и ще си седим с леда по стъклата. Но топлите изненади не спират само до тук... Вечерта ни зарадваха с една още по-приятна и топла изненада - решиха да ни пуснат топла вода, за да се изкъпем. Единственото, което не ми изнасяше е, че трябваше да се къпя за 7 минути максимум според разпределението на времето, което сами си направихме. Нищо, важното е, че на всички ни на лицата грейнаха доволни усмивки, радостни, че отново сме чисти, и тъжни, че отново ще скочим в гадните си миризливи дрехи.
В крайна сметка, осъзнахме колко ценна може да бъде топлата вода за един човек :)
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.