Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Неделя, 15 Януари 2006
Цялата работа със свижданията ми се струва доста неприятна и неудобна. Съвестно ми е на душата да накарам нашите да бият толкова път от София до Плевен, за да се видим само за 1 час максимум и то да стоим навън на студа по пейките. Казах им повече да не идват, за да не се разкарват за глупости. Е, бяха ми направили и изненада като бяха взели един колега с тях, който се зарадвах да го видя.
Като за първо свиждане, мина добре, само където се почувствах някакси смачкан от всичко около мен и се сдухах доста. Реших по бързата процедура да изпращам нашите да си ходят, пък и все пак трябва да застъпвам наряд. Раздадох на ефрейторите еденето, което няма да ям и си оставих сладсишите за мен. Все пак и за мен трябва да има нещо. А и тук вкарваме в употреба поговорката "дай, за да получиш...". По този начин ние даваме храна, а получаваме добри отношения с ефрейторите. Донякъде е като тая работа, за която пееше Графа - за секса и парите, ама какво да се прави. В казарма сме все пак, всеки се спасява кой както може.
След като започна новия наряд, по едно време реших да се кача до стаята да звъна един - два телефона и какво да видя...?! Всички ефрейтори са се набутали в нашата стая и ядът, пият (безалкохолно) и пируват с разни месни продукти. Хм, май момчето на стойката ще почака малко повече, и аз ще взема да се облажа малко с храна, дакато другите дневални стоят на стойка. Пък и като хапвам и говоря с разни хора, по-бързо ми минава времето на стойката :))) Гадно звучи, но пак ще кажа, че сме в казармата и живеем в трудни условия.
Другите от стаята решиха да не се мазним само не ефрейторите, ами и на наблюдаващия ни. Занесоха разни меса на старши сержанта, който ни е наблюдаващ, като са му казали "В 204-то спално имаме излишна храна и не искаме да я изхвърляме". Отначало пича не е приемал храната, което е глупаво от негова страна, но в крайна сметка е умекнал и е послушал глада си :)
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.