Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Петък, 13 Януари 2006
По план днес трябва да се хвърлят имитационни гранати. Доколкото разбрах, не са чак толкова силни, колкото бойните, но все пак имат възможноста да откъснат някое друго пръстче. Горе-долу, като новогодишната пиратка.
Естествено, както и при стрелбите, и тук си има определен ред за хвърляне на лимонката, портокалката или други цитросови плодове. Сетих се за добрите стари времена, когато по цял следобяд движех разни червейчета, оборудвани до зъби с бойни припаси. Та да се върнем на определения ред за хвърлянето на плодчетата... В дясната ръка се взима гранатата, а в лявата - запалката за гърмящото растение, като по никакъв начин не бивало да се доближават едното до другото. С ускорена крачка се придвижваме до окопа, където се чака командата на лейтенанта - "Подготви гранатата!", при което ние повтаряме командата и по точно определен начин завиваме запалката за топчето, което по-късно ке гръмне. След като всичко е снадено както трябва, граната се лови здраво с дясната ръка и се стиска силно, като не трябва да се отпуска. А пусна, а гръмна! Ни са ибавам :) Та след като вече здраво стискаме кълбовидното и в никакъв случай дори и за миг не си помисляме да го пуснем, се докладва "Г-н лейтенант, р-к ..., Готов за бой!". Оня ми крещи "ОГЪН!", при което и аз крещя същото незнайно защо и мятам граната като преди това естествено се дърпа халката. Ако не дръпнем тази халка, все едно сме хвърлили камък в полето, а всички знаем, че камъните не гърмят :) И понеже това трябва да гръмне, ние сме длъжни да клекнем, а не да стоим прави и да гледаме къде ще падне това, където ке гръмне. Да, ама аз нали съм твърда глава, та реших да се покажа отгоре и да гледам, та може би и затова имам тройка като оценка. Понеже съм любопитен и гледам къде ще падне, ми казаха, че в понеделник ще пропусна мятането на бойна граната. Голям праз! Притрябвало ми да мятам нещо, което би могло да ме екстрадира от белия свят...
След мятането на гранатите, застъпих наряд (не снаряд! На снаряди не смея да стъпвам, току-виж остана без подметка и още нещо...)
След като застъпих наряд, разбрах, защо всички викат, че да си дневален в батальона на кадроваците е голяма скътавка. 2 часа си на стойка, 4 почиваш (ходене по кафета и други приятни места, които тук са в намален състав), докато в нашия батальон съм длъжен да стоя постоянно на крак и да не мърдам от там, с изключение през нощта, когато ми се полагат 4 часа сън.
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.