Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Сряда, 11 Януари 2006
Що е то да си дневален
Вече правим една седмица в този конц-лагер, а на мен наряда ми все още си тече...
Успях да посмя около три часа и половина - от 12 до 4 сутринта се пада почивка за спане на моята смяна. Впрочем, това е най-хубавата смяна, понеже времето за спане е цели 4 часа. На другите две смени пак е толкова, но е разпокъсано на по 2 часа спане, докато не ти се надуят очите за сън - от 10 до 12 се спи, от 12 до 4 двамата са на пост, след което се спи от 4 до 6. Този, който е трета смяна, трябваше да ме събуди в 4 сутринта, за да го сменя, а той да ходи да спи, затова го бях инструктирал да ме буди, докато не види с очите си, че ставам от леглото, понеже лесно мога да го отеба и да се обърна на другата страна, за да си довърша работата със съня. По едно време, както сладичко си спях, тих шепнещ глас ми нашепваше там нейде в съзнанието "Бетовски, ставай...". Викай, бе момче! Викай силно, или ще си седиш още на стойката и няма да има кой да те смени. В края на крайщата, след доста усилия, момчето успя да ме събуди и го смених.
Да, дневалния не трябва само да стои като треснат по главата, а трябва да върши и работа, която е свързана най-вече с чистотата. Мозайката в коридора трябва да светне като огледало, та да можеш да се избръснеш, оглеждайки се в нея. Имаше и снежна покривка, та се наложи да мета снега от стълбите пред батальона. То пък как се мете сняг, докато той прогресивно си натрупва зад гърба ти на метеното... Тъкмо почистиш, и пак трябва да се върнеш обратно. Т.е. времето е запълнено от всякъде. Но работата не свършва до тук...
Един радятор се беше спукал от студа, та постоянно ставаше наводнение във фойето (тази дума не я знам как се пише) и се налагаше постоянно да действаме с лопатката и парцалите, за да попиваме образувалите се локви. Водата пък от своя страна, за съжаление не личеше, че е от парното, понеже беше ледена.
Ето това му е гадното на дневалството, че каквато и работа да има за вършене, познайте кой ще викнат да я свърши... Поради тази причина, през деня носих патрони, които никак не бяха леки, изхвърлях боклуци, почиствах стаята на дежурния по батальон, носих сандъци с оръжия, а за капак на всичко това, дойде и някакъв си полковник на проверка, та падна ебати юркането. Заради дневалството пропуснах и посещаването на някакъв концерт, на който е имало жени по прашки - радост за войнишкото око :)
Най-накрая, дойде новата смяна и ни смени. Умирам за сън и смятам да почина, но ... това през деня не е позволено. Не трябва да има хора по леглата от 6 сутринта до 10 вечерта, а на всичкото отгоре, лейтенанта ни накара да търкаме пода на двата етажа, понеже все още има тъпаци, които не знаят кога и къде трябва да се пуши. Те бяха наказани пък с прекопаване на една доста голяма градинка.
Да споменавам ли как беше пак веребята? ОРИЗ! Много гаден ориз, от който дълго яздих порцелановото пони в "санитарния възел".
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.