Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Петък, 6 Януари 2006
Сутринта имаше паднала снежна покривка и за разсънване ринахме сняг. Стана ми пределно ясно, че с лопата по камениста повърхност не се рине много лесно. След като ни дадоха време за оправяне на стаите и леглата, отидохме и на закуска, която също както вчера беше хубава, дори бяха прибавили и хубаво топло чайче.
Старшината мина по стаите, за да види, дали всичко е изрядно и при нас беше точно така. Десет минути по-късно ни изкаха за строй зад батальона и с тържествена церемония по случай празника (не по случай хубавото време) - Богоявление, повишиха старите войници в ефрейтори, а на нас ни начислиха по един шмайзер, който от утре сме щяли да започваме да го използваме, или поне така казаха.
Вечерта ни хвана лейтенанта (ротният командир), за да ни поговори. По принцип, всички се плашат от него, понеже изглежда доста зъл и накара хората от едно спално да правят лицеви опори понеже закъсняха с 2 минути при прословутата команда "всички пред стаите", но след като ни поговори малко, на всички ни стана ясно, че има право и че не е лукова глава.
Направихме си едно военно събрание, в което избрахме говорител и заместник говорител на ротата. Те трябва да са връзката на войниците с ротния, за да не ходим всички по едининично при него и да му се изтъпанваме с разни тъпи въпроси. Т.е. всичко ще се пресява през говорителите и чак тогава ще стига до ушите на лейтенанта. Говорителя на нашата рота е едно момче от нашето спално :) Айде, оредихме се с вътрешен човек при ротрия :)
Вечерта, преди вечерната проверка, ни заведоха на лавка за половин час, но за съжаление, аз не се вазползвах от тази възможност за закупуване на всичко нужно на стомаха ми, понеже имаше адска навалица, а и много-много нямах желание за нищо. Единственото, което исках, беше да полегна и да почина. Поне успях да звънна скришно един телефон на нашите, за да ги уведомя, че всичко е наред, и че съм добре. Да, бе, добре съм, трънки и глогинки. Стомаха ми е на топка и все още се питам какво по дяволите правя тук.
Вечерта, като си легнахме, възникна паника, понеже момчето, което е в кухнята (бакара), ни издаде обществената тайна, че в сутрешното топло чайче, са ни били сипали бром. На мен ми е все тая, дали има бром в чая, или няма. Все пак нямам кой знае какъв мерак да ми .. такова ... абе сещате се, и то в казармата. Ама други не мислят така. Те се притеснявам да не би да хванат нещо да ги повредят. Това да не ти е карбуратор на кола, че да се повреди бе. Я си пий чайчето и не се разправяй с глупости.
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.