Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Сряда, 4 Януари 2006
От днес поставям ново начало на един кратък период от живота си. Може да се каже, че излизам в майчинство за 9 месеца :) Засега не се притеснявам особено много, понеже не знам за какво ще идва реч като влезна в родната армия, но за всичко си има време.
Смятам да ви занимавам с излишни глупости и да пиша всичко от деня, за да може тези, които не са ходили казарма, да знаят как протича един нормален ден в казармата, а не да пиша само най-интересното и да го коментирам. Та, ето как протече всичко днес по реда на събитията...
В 9 сутринта започнаха да ни приемат и минахме първо да си вземем здравните книжки и да си оставим личните карти на съхранение при нашите командири и началници. Как ли ще ги опазят, само те си знаят. Не след дълго чакане, дойде ред и на посещението на военният лекър. Не, не си мислете, че съм се дупил и съм давал бузи и както там го наричат. Просто питат, дали се оплакваме от нещо, ако не се оплакваш, много ти здраве, ако се оплакваш - в казармата ги боли нещо си там долу, че на теб ти има нещо. И последна спирка от обиколката ни при влизането - Батальона за Подготовка на Наборни Военнослужещи (БПНВ), т.е. там където ще спя. Там ни дадоха и хубавите дрешки, които едно време толкова много исках да нося, но имам чувството, че след доста кратък период от време, няма да искам повече да ги виждам, но уви, съдбата е решила да ги гледам цели 9 месеца.
Взех си аз зелените дрешки на ръце като старателно гледах в краката си да не падне някой чорап, ръкавица или още по-лошо, някои килоти, които са ми дали. За тоалетна хартия и дума не може да става, никъде в багажа си не видях да има топчето тоалетна хартия, което би трябвало да ми се полага на месец. Нищо, ще си купуваме като ни привика майката природа и ни позове.
Качвам се аз, влизам през някаква врата, на която ми пишеше името и какво да видя? Стая, която никак не ми харесва! Ама то какво има да ми харесва - олющени стени и 3 легла на по 2 етажа с бонус кенеф и баня на едно. Решавам да не губя много време и да взема да скачам в зелените дрешки, ама то туй как се облича, кое как е, нямам си и на идея. Отнякъде по едно време ми се излюпи още едно софиянче в стаята, което взе мен да пита, кое как се обличало. Откъде да знам, бе чаве, нали и аз сега с теб влезам, казарма по два пъти не се кара. Облакохме се и ни извикаха да ходим да си носим цивилните дрешки на родителите и да ги изпращаме по живо по здраво и да им кажем да не плачат за нас, оти скоро ще се върнем, дрън дрън... пълни глупости, тук ще изгнием.
Като за добре дошли, ни накараха да си хигиенизираме стаите и най-вече тоалетните, които ако се доверя на бележката залепена на вратата, ги наричат "санитарни възли".
И всичко стана на тъгадък, не усетихме кога мина времето и ни викнаха да се строяваме, за да ни водят на вечеря, която пък напълно управда очакванията ми за храната в казармата. Вечерята беше ужастна - ориз, който имаше доста добре наподобяващ вид на повръщано и в него се пулеше някакво месе с кокал. По време на вечеря, нали знаете, че не трябва да се говори, оти ке ти падне зелката, или че ядеш прав. Всичко се извършва по команда, дори сядането на стола, за да се вечеря, и ставането от него. След вечеря, задължително си отсервираме като всичко се изсипва в разни големи и дълбоки тигани и после се носи за прасетата, които не ги знам къде изобщо се намират. То тук би ли могло до оживее прасе?!?!
След вечеря се прибрахме обратно по стаите, за да си довършим работата с хигиенизирането и шиенето (трябвало да си зашием единия чершаф за едното одеало и да се подгъне на една педия разтояние). Ако не го зашия какво? Ще ми открадната чершафа ли? Ааа... по-добре като крадът чершафа, да ги олесним, като вземат и одеалото...
Някъде към 9:30 дойде време да ни викат за вечерна проверка. Изкараха ни, строихме се, постояхме малко на студа та вятъра да ни обрули изплашените главици, и решиха да ни приберат обратно да ходим да си лягаме. По общо съгласие решихме да си лягаме с дрехите - хем да не ни е студено, хем да се оправяме бързо сутринта.
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.