Iliyan Betovski's Art Blog

Да обядваш навън, си има както своите предимства, така и своите недостатъци. Едно от предимствата е, че си на въздух и не се усеща чак толкова миризмата на цигари от съседните маси.

Е, с единия от недостатъците се сблъсках днес. Понеже обядваме в едно ресторантче до "Шейново" (родилното), изведнъж при нас се тропна една циганка и предлагаше един овяхнал здравец срещу невероятната цена от 10 стотинки, подкрепяйки го с думите "Здраве на всички ви". Жената от съседната маса й каза, че си има цяла градина и тя изчезна безследно. След няма и 5 минути, дойде малко момченче, с раздърпани дрехи и страшно тъжен поглед, което молеше за няколко стотинки. Един, който е по-милосърден, бръкна в джобчето си, чу се звънтеж на стотинки и му даде. След около 10 минути, когато вече почти приключвахме с обяда си, дойде малко по-голямо момченце с почти същия одърпан външен вид като предишното. И то замоли за стотинки, че даже на бързо изрецитира и "Аз съм Българче". Сега, доколко е българче и доколко не е, това остава загаДка.

Та, ето и как изглежда цялата картина отстрани. Сестрата на двете братчета, които искаха стотинки, а също така и дъщеря на жената със здравеца, сигурно ражда. Всички знаем, че циганите се движат на групички цялата рода и докато ражда момичето, останалите няма какво да правят и за да не скучаят, обикалят наоколо да приберат оборота.