Iliyan Betovski's Art Blog

Не сме доволни, че за два дни нищо не успяхме да хванем. Затова, станахме още по-рано и отидохме да търсим място за ловене на риба. Излезнахме на Свети Влас при едни строежи, където нямаше плаж, а скали, високи около може би 20 метра. Погледнахме надолу, разтрепераха ми се краката и се отдръпнах. Тук риба няма да хванем! Но ентусиазма ни не свършва до тук! Събрахме си чукалата и отидохме в Несебър в новия град, надявайки се там да се натъкнем на някоя хубава рибка. Ходихме по камъните и успяхме да хванем две рибки с цвят и вид на водорасло. Или не ставаме за рибари, или рибата се е стресирала и не иска да идва при нас? Едно от двете ще е. Разочаровахме се от неуспеха си и решихме да се отдадем на морските вълни на Слънчев Бряг, но преди това хубавичко се отпуснахме в едно заведение до плажа, където седнахме на столчетата на пясъка, заровихме си краката и с наслада отпивахме студена бира след всяко едно пържено картофче, което сложим в устата си.

След като се покъпахме, ми хрумна брилянтната идея да се заровя в пясъка. Както обичам да казвам, ако не се заровиш на плажа в пясъка, все едно не си ходил на море. Ето защо копахме, докато хората минаваха и ни гледаха как копаем като малки деца, които само където не бръмчаха и не си играеха с детски камиончета. Гледаха ни хората, докато си подравнявахме дупката и накрая дойде момента, в който я проверих, дали ми пасва. Беше перфектна! Заровиха ме и ми остана само главата отгоре. Минаваха разни чужденци около мен, гледаха ме, смееха се и единственото, което успяваха да кажат като ме видят, е "Ойййй!!!", а аз най-учтиво им махах с уши.

След като обясних на един германец, че в България кимането на глава за "да" и "не" се различава от тяхното, тръгнахме към нови пътешествия. За днес плана беше да отидем до нос Емине, за който толкова сме учили в часовете по география. Тъй като не познаваме пътя, отново се доверявахме на картата, която успя да ни отведе до плажа на Иракли. Красиво е! Няма хотели, няма чужденци, няма забързани коли напред-назад или датски вестници и скъпи заведения. Единственото, което има там, е едно барче и палатките на разни хипари, които са отседнали там да почиват. Чак сега разбирам защо хората така усърдно протестират за запазването на тази природна красота и чаровност. Готов съм да протестирам и аз! Искаше ми се да видя устието на река Вая, която се влива точно на плажа в морето. Както преди това ми казаха, "Ще видиш, че устието не е това, което си си представял. Реката изобщо не се влива в морето, тя дори не стига до него", и не сгрешиха. Реката наистина свършва точно на плажа като някакво си блато или просто локва и се просмуква отдолу през пясъка в морето. Може да не е това, което съм очаквал, но въпреки това е красиво.

След като почти се стъмни, решихме да се затътрим да видим прословутия нос Емине. Тръгнахме по отбивката за него по един черен и труден път. Към 7 километра път с бабунки, който се изкачва и слиза. На всичкото отгоре имахме проблем с горивото и колата се караше трудно, та този път ни се видя повече от черен. След 30 минутното подскачане нагоре-надолу по бабунките, стигнахме фара на носа, където имаше военна зона. Нормално, то по тоя път само военните ще се престрашът да минат. Имаше табела "ВОЕННА ЗОНА | MILITARY ZONE - NO PHOTO!". Ние извадихме апаратите, готови да минем с предтекста, че не знаем чужд език и не сме видяли никъде да пише, че снимането е забранено. Пощракахме, попсувахме, че не носим статив и си тръгнахме.

Все още ни беше рано да се прибираме, затова решихме да отидем да видим и Обзор. Пътя на там ни се видя като мед и масло в сравнение с пътя към Емине. С отиването се натъкнахме на блъскащи се колички. Ето това е мястото, където можеш най-спокойно да се радваш, че предизвикваш ПТП-та. Поблъскахме се и тръгнахме надолу да разглеждаме. Излезнахме на плажа, където намерихме едно приятно барче. Ударихме по едно коктейлче и почувствахме желание да влезем във водата за нощно къпане. Без много да му мислим, съблякохме се и се потопихме във водата. Поскачахме малко пък се прибрахме.

Снимки:
- Ентусиаст, който обикаляше около Несебър
- Мелницата на мостчето, свързващо стария град с новия в Несебър
- Огряна от слънцето
- Паметника до пристанището в Несебър
- Дарове
- Паркче в Несебър
- Фунтана в парка на Несебър
- От другата страна, Несебър
- Как трябва да се прекарва почивката!
- Заровен в пясъка
- Заровен в пясъка - отблизо
- iPod ментета
- Плажа на Иракли
- Залез над устието на река Вая
- Фара на нос Емине
- нос Емине (Снимка: Тодор Горанов)
- Кулата на центъра в Обзор (Снимка: Тодор Горанов)
- Нощно къпане в Обзор (Снимка: Тодор Горанов)
- Бар на плажа, Обзор (снимка: Тодор Горанов)
- Фунтан на центъра, Обзор (снимка: Тодор Горанов)