Iliyan Betovski's Art Blog

Чао! Беше ли ми приятно?

Сутринта, рано-рано, хванах си раничката, носейки я в ръка, защото кожата ми не позволява да допирам презрамките й по себе си, и отидох на спирката да чакам автобуса за София. Тъпото беше, че не знаех в колко ще мине, сигурен ли е, нито пък имах билет за него, понеже снощи вечерта, когато тръгнах да търся агенцията, я намерих затворена след работното време, и естествено, нямаше на кого да си задам въпросите.

Е, някакви братя роми чакаха и те, та реших да ги питам какво чакат. По новата информация, която получих от тях, автобуса трябвало да пристигне на тази спирка в 6:40. А той в толкова си и дойде. Шофьора се оказа любезен и ми каза, че няма проблем, че нямам билет, щял съм да си купя от него, стига да съм имал желание за пътуване. Естествено, че имам, утре съм на работа! Пътуването ми мина повече от скучно. Спомних си защо мразя да пътувам не само на дълги разтояния, ами и сам.

По едно време, гледайки през прозореца към зелените поляни, се замислих, дали съм доволен от Свети Влас? Ми, като цяло не съм. Селцето е построено, а и продължава да се строи, на един баир. След плаж, когато си изморен и изпит от морската вода, се налага да вървиш нагоре по един стръмен баир, все едно се катериш нагоре по планината. Цялото селце се е превърнало в строителна площадка и няма място, където на минеш и да не се строи нещо. Пътищата ги е хванала липсата, с изключение на главните улици. Останалите са разкопани, земни пътища, точно като у наше село. Поне цените ми се видяха нормални, а не като на курорт. Което пък ми се стори доста странно. Абе, като цяло, не бих се върнал там да почивам. Много повече ми харесва какво е на Несебър (Не съм видял много море през живота си, затова мога да правя сравнение само с Несебър, Бургас и Свети Влас).

Връщам се отново в автобуса, където ни пускат нямо кино. Разбрахме, че шофьорите на автобуса са големи фенове на Стивън Сегал, понеже изгледахме два филма с неговото участие. Единия беше този, който снимаха в София. Аз реших да не гледам нямо кино, понеже ни спряха звука и затова се облегнах на седалката по начин, по който няма да ми дразни на изгорялата кожа, и заспах. Това е малко пресилено казано, понеже постоянно се будих от натежаващата ми и падаща от ръката глава. Абе, шофьорите не знаят ли, че нямото кино отдавна сдаде поста на филмите със звукови ефекти? Мразя да гледам хора, които си отварят устата като риби и не издават никакъв звук! А що се отнася до дебелата мутра с конска опашка, Стивън Сегал, тоя човек ме дразни и то много! Трябва да уволнят сценариста, който му пише филмите, защото всичките му филми се обхващат само с няколко думи - "Бивш военен или някакъв си там специалист, който е извикан на специална мисия". Гледаш един негов филм и все едно си му изгледал цялата филмография (имаше ли такава дума?). Пък и защо си мисли, че е много готин с тоя шлифер, който носи във всичките си филми? Не знам!

Ми, това беше морето засега. Ще видим кога пак ще ми кацне птичето отново на рамото, за да го хвана. Може да е по-скоро отколкото си мисля, а може и да е много по-отдалечено във времето.