< HomePage | Виж Записките ми от Българската Армия
<- Предишен запис (2007-06-20) | Начало | Следващ запис (2007-06-22) ->

Архив

Четвъртък, 21 Юни 2007

Птичето, кацащо веднъж на рамото

Много хора твърдят, че птичето кацвало само веднъж на рамото ти. Затова, кацне ли, трябва да го хванеш, че втори път може и да не се върне. Снощи ми се направи предложение, на което можех да откажа, но реших да хвана птичето, пък да видим какво ще излезе. Решил в последния момент и набързо си събрал багажа във вълшебната раничка, станах рано тази сутрин и потеглих за Свети Влас да видя морето, пък то, ако ще да ме гледа мен.

Гъз път видя, че даже и филми му се прожектираха по време на пътуването. То премина под прожекцията на "OUT OF TIME" с Дензъл Уошингтън, "Трите Хикса" и "Двойна игра" с Бен Афлек, където правят обир като Дядо Коледа. Добре, че пускат филми да се гледат, за да убиваме време, иначе не виждам как бих издържал толкова време да седя на едно място без да правя нищо. То шило в торба не седи. След 6 часовото пътуване, се озовахме в Бургас, където трябваше да намерим бързо превоз за Свети Влас. Трябвало да се прикачваме, първо до Слънчев бряг, после до Свети Влас. Ех, ама ако знаете как мразя да отивам нъкяде и да не знам къде отивам. Изобщо не се чувствам сигурен. Добре, че имаше кой да решава вместо мен, защото ако бях сам, да съм се изгубил триста пъти някъде по морските вълни. Добре е, че връзките с автобусите, които правихме, не бяха в интервал повече от 5 минути чакане.

Другото, което не ми хареса, беше това, че отидохме без да имаме запазена квартира и се наложи тепърва да се търси такава. Затова обикаляхме в жегите и търсихме надписи. Е, не е като на Несебър, където по спирките разни баби стоят с картончена с надписи "Евтини квартири (САМО ПРИ НАС)". Доста се пошматкахме, но в крайна сметка намерихме.

След като се установихме и видяхме къде ще спим в следващите няколко дни, решихме да видим и къде се намира плажа. Видяхме едни хора да вървят по плажни хавлии и бански по пътя, та решихме да ги следваме, със сигурност отиваха към плажа. Следвахме ги, следвахме ги, а те взеха, че се прибраха в хотела си. Не ги е срам! И това ми били пътеводители! Пу!

Е, беше ясно, че трябваше да вървим надолу по склона. Откъдето и да минем, до морето все щяхме да стигнем. В крайна сметка, след кратката разходка в търсене на плажа, накрая го намерихме, но останах разочарован като видях колко е пуст. Че то почти нямаше хора. Е, сигурно е затова, че отидохме в 6 вечерта :) Нищо де, повече море за мен :)

Еха-а-а, и аз успях да поплувам в обществената тоалетна...

[ Добави коментар ]