< HomePage | Виж Записките ми от Българската Армия
<- Предишен запис (2007-06-19) | Начало | Следващ запис (2007-06-21) ->

Архив

Сряда, 20 Юни 2007

Чатовете прецакаха цялата работа. Едно време, когато се пребираше някой от чужбина, му се радвахме все едно идва Дядо Коледа. То беше радост, то беше веселие, а сега? Всеки ден си чатиш или говориш с този човек и накрая, като дойде, дреме ти на шапката, че някой е дошъл от някъде. Нали си си говирил всеки ден с него, че даже и образа си му гледал. Ех, технологиите пратиха усещанията ни по дяволите.

[ Коментари: 1 / Добави коментар ]
Коментари...

'Айде, 'айде ;) Знам за хора, на които ще се радвам въпреки това. А на тези, на които няма да се радвам, е защото не бих го направила и ако са наблизо :D

Написа mariner на 21-Jun-2007 12:54