< HomePage | Виж Записките ми от Българската Армия
<- Предишен запис (2007-06-14) | Начало | Следващ запис (2007-06-16) ->

Архив

Петък, 15 Юни 2007

Доказах на себе си, че съм от софиянците, които през уикенда мъкнат бурканите от село. Нямах търпение да свърши работния ден, да яхна колелото, макар и подгизнало от дъжда, който го валя цял следобед, да се прибера и да поемем по пътя към своите корени, откъдето произлизаме. Като едни типични хора, които си отиват на село, натоварихме колата с разни одеала, шишетии и всичко, което чувстваме безполезно да стои в дома ни.

Ех, животът си тече на село! Слънцето пече и препича, ти газиш по диридонките из улицата със сандалите, вони на супер гадно, точно както винаги си е било на село. Какво повече му трябва на човек? :)

[ Добави коментар ]