< HomePage | Виж Записките ми от Българската Армия | Льольо (Комикс)
<- Предишен запис (2007-06-01) | Начало | Следващ запис (2007-06-03) ->

Архив

Събота, 2 Юни 2007

ИУуу, ИУуу... сирените!

С всяка изминала година забелязвам, че хората не ебават да отдадът нужната почит на загиналите. Миналата година, в казармата на обяд се отказах от хубавото, топло пиле, за да стана прав и да отдам почит, докато останалите в столовата хищно нагъваха пилешките бутчета и ми се смееха, че съм се побъркал.

Днес, излезнах на терасата, за да чувам по-хубаво сирените, които в нашия квартал се чуват доста слабо, и какво да видя? В кафето отсреща хората си седят на масичките, говорят, викат, другите си карат колите и пет пари не дават, че нещо вие навън.

Преди 2 години, доклоко си спомням, си карах колелото и бях на халите. Точно в 12 на обяд сирените завиха мощно и всичко се застопори. Няма трамваи, няма коли, няма пешеходци, времето просто спря. Хората не бързаха да се възползват от това, че светофара свети зелено и те обезателно трябва да преминат. Просто стояха, мълчаха и никой не правеше опит да помръдне.

Честно да си призная, тези сирени ми харесват. Напомня ми за моментите в Silent Hill, в които идваше мрака. Мощни сирени започват да вият, деня става нощ, а навън излизат някакви адски изчадия и гадини. Доста плашещо, нали :) Но спокойно! Без паника! Това няма да се случи. На 2 юни ние не се плашим, а отдаваме почит. И се замислете, дали трябва да спрете да вършите това, което сте започнали само за 2 минути, за да отдадете почит на тези, благодарение, на които днес живеете свободни, а не се поздравявате по улиците с думите "Selam!" и "Naber!", които все още не знам какво означават.

[ Добави коментар ]