< HomePage | Виж Записките ми от Българската Армия
<- Предишен запис (2007-04-25) | Начало | Следващ запис (2007-04-27) ->

Архив

Четвъртък, 26 Април 2007

От малък мразя някой да ми прави сметка на парите, а още повече се дразня, когато на врата ми цъфне някаква бързо говореща латерна да ми предлага нещо и започне да ме съветва, че е по-добре да си дам парите на тях, за спасението на нещо си или някого, отколкото да ги дам някъде другаде. Вие пък ще ми кажете, къде ще си давам пърите! Където да ги давам, не е ваша работа! Дали ще ги дам за алкохол, за кафе или за цигари, това не ви засяга и ще си купя нещо от вас само и единствено, когато ми грабнете вниманието с нещо. Ама това засега няма потенциал да се случи скоро. Може би след време, когато стана на преклонна възраст, че да ме мързи да отида до най-близкия магазин, ще се зарадвам на миновачите по къщите на село, които продават галоши. Тогава няма да си дам парите за кисело мляко, а ще ги дам, за да мога да нося последен модел гумени галоши. Но това време е твърде далеко, зотова не ми правете смекта на парите! Ще си ги давам, където ми е кеф!!!

[ Коментари: 2 / Добави коментар ]
Коментари...

Аа тва е гадно, аз никога не съм си купувал от тея дето ми предлагат да си дам парите "за спаснеието" - за това си има цяла армия на спасението - да вървят при тях... истината е, че това е един бизнесмодел. Ако никой не дава - ще изпофалират, и ще се откажат да се занимават с такива глупости. Но явно достатъчно хора дават, и това за тях не са "глупости", а бизнес.

Написа voyager на 01-May-2007 12:29

Отдавна са си го казали хората, но няма кой да ги чуе - "Докато има балъци, ще има и тарикати!"

Написа Илиян Бетовски (email) (www) на 01-May-2007 13:23