< HomePage | Виж Записките ми от Българската Армия
<- Предишен запис (2007-04-16) | Начало | Следващ запис (2007-04-26) ->

Архив

Сряда, 25 Април 2007

Супер много се дразня на мързела и непостоянството си. Започвам да си мисля, че съм като хората, които имат много голям ентусиазъм за всичко, но нищо не довършват до край. Каквото захвана, ако нещо не ме стимулира да го довърша, може и да не види бял свят. А не трябва така! Каквато книга захвана да чета, винаги стигам до 1/3 от нея, в най-добрия случай - 1/2 и до там. По същия начин стигнах до под кривата круша с "Анатомията на Бамес". Направо ме е срам, че толкова исках да си я купя, а в момента седи на най-забутания рафт в гардероба ми, хвърлена върху един кашон.

От повече от два месеца не съм ловил молива и не съм се взирал в белия лист, мислейки какво да нарисувам. Дори една крива драсканица не съм направил.

В дневника си се представям като несериозник, на който от време на време му зачовърква по някое червейче в главата и до там... Пиша на вълни (две седмици пиша, две - не).

Какво да направя като ме е налегна лятната умора? Вече ми се ще да се опъна на плажната си хавлия върху пясъка, а около мен да се чува шума от прииждащите вълни. Усещане, което миналата година пропуснах заради гадната казарма.

Лято е! Лято е! Умората и мързела празнуват триумфа си над труда и концентрацията.

[ Добави коментар ]