Iliyan Betovski's Art Blog

Скапан ден!

На път за работа на няколко пъти за малко да се претрепам с колелото заради невнимаващи хора, надхвърлили средната възраст - бабички. По някакво чудо оживях, дори и след като си праснах/ударих слабините в кормилото, опитвайки се да балансирам на спирачки върху едни стълби заради приказващите си пред мен две бабички. Всичко се случи неусетно бързо - докато си мислех, че съм овладял, и положението, и колелото, задницата му се вдигна сякаш се опита да ме удари по главата, а аз се сурнах напред и се спрях в рамката, която държи кормилото. За съжаление, се спрях с най-скъпите си части от тялото.

На работа положението не стана по-цветущо от това навън. По някакви наистина смешни причини, които ме е срам да споделя, 50% от хората в офиса нямаха интернет, а аз естествено бях сред въпросните 50%. За капак на всичко, колегата, с който трябваше да работим по един проек, с който сме се захванали, имаше друга работа, а аз без него не мога да правя нищо и се наложи да гледам тъпо монитора като дете в лампа. Цял ден си писах разни CSS глупости, опитвайки се да убия време, а то пусто... не минава и не минава. Поне обедната почивка мина що-годе добре. Седях си в парка и ядях сочни пици на парче, от които естествено после ме заболя корема.

По-късно през деня чатнах, че днес е зловещия за всички Петък 13. Какво можех да направя? Знаех, че положението няма да стане по-розово или лилаво, затова просто се усмихнах, отпих поредната глътка от поредната чаша с ледено студена вода, облегнах се на терасата и се помолих деня да свърши колкото се може по-бързо.

По принцип на Петък 13 късмета ми се сеща, че съм жив и работи на пълен капацитет, но за нещастие, днес се беше обърнал срещу мен. По едно време стоях на терасата и се взирах от шестия етаж в плочките пред сградата. Е, щом не са дали по новините за човек, който се е отказал от живота точно на Петък 13 и се е опитал да се прави на Супер Любо от балкона, значи деня ми не е минал чак толкова зле...