Iliyan Betovski's Art Blog

Започвам да намразвам празниците! Как пък може по всички празници да се прави ремонт в наш'та къща? Майсторите тогава били свободни :(

Даже комшииката дойде в 9:30 сутринта по нощница, за да ми опява, че сме бръмчали с машина и сме правили постоянно ремонти, от което тя не могла да спи, както и детето й. Използва момента да ми опява, че до късно съм бил седял на компютъра и го чувала как работи. Вярно, че перката бучи, ама чак пък толкова? Ти да не слухтиш, бе како? Вече съм сигурен, че отдолу ЦРУ-то не спи! В Русия съм! В Русия съм!

Като искаш тишина, ходи живей в гората и се окови там като говедо, за да се изолираш от всички шумове. Затова хората са направили СПА центрове, където се цапаш с кал и си мислиш, че си добре, потънала в тишина...

Нищо, след като разхвърляхме всичката покъщина, за да може да се осере всичко, намерих време НАЙ-НАКРАЯ да изкарам колелото от покоите му и да го яхна. Е, преди това трябваше да го избърша от покрилия го прах (все пак не е карано 2 години), да попсувам малко, ядосвайки се за хваналата го ръжда и да карам със спадната до капла задна гума до най-близката бензиностанция, където без пари си напомпах гумите. Естествено, за компресора на бензиностанцията се сетих едва след като получих нежелателно раздвиждане на ставите на горните си крайници от упоритите напъни с некачествена и стара помпа, която не вкарва ама никакъв въздух.

...Бях забравил как едно време на село си увивахме винтилите с парцали, за да не бяга въздуха и след като ни се е завил свят от помпането с некадърните помпи, как плюнчихме винтиле, за да проверим да не издиша съдържанието отвътре :)

След като врътнах сам самичък няколко безмислени кръгчета в квартала, за да видя, дали ще ми спадне гумата (опасявах се, че може да е спукана), докъде на шега, докъде със сериозни намерения, стигнах до офиса, в който работя, за да прогоня маршрута и да видя, дали бих се справил във вторника, когато сутринта в студа яхна байка и тръгна да поря ветровете към работа. Използвам възможността да вметна, че след като вчера цял ден мислих къде ще държа колелото на работа, като минахме през варианти от рода на "Ще го теглим през балкона с въже до петия етаж", "Ще го оставиш навън, никой няма да ти го пипа! Аз как си оставям колата навън?", "Ще повдигна колата, ще го бутнеш отдолу, ще я спусна и после никой няма да иска да ти го открадне, дори и ти самият"... и след всички тези умувания, нищо не успях да измисля. Ето защо, реших да го мисля на място като отида там и се поставя сам пред свършен факт. Тогава пипето уж кълве повече :)

Вечерта, след като задните ми части ме заболяха от седалката на колелото, реших да се раздвижа и да започна сам да си оправям стаята след ремонта. Все пак ми писна, когато вляза в личната си стая, да я гледам цялата покрита с найлони, вестници, кашони "...и още нещо". Отне ми много повече време да я подредя, отколкото да я разхвърлям, но все пак, вече всичко е вързано и работи (като изключим кабелната телевизия понеже промених подредбата на мебелите и кабела се оказа прекалено къс :(). А след малко - ще се чукаме с яйца.

Нека яйцата бъдат с Вас!