Iliyan Betovski's Art Blog

Скъпи ми и позлатен читателю. Мислех да те лъжа нещо, да те мятам, я на черешата, я на счупения клон на джанката, ама като се замисля, грам не ми е до лъжи и шеги. Не, че нещо се е случило, просто изобщо никой не се сети да ме излъже днес, затова реших да не си правя труда и аз да мисля лъжи.

Едно време, когато бях малък (сега вече съм мъж за женене), все лъгах, че са дошли извънземните. Дали би ми повярвал, ако те мина с номера от детството ми?

Добре, ще споделя една история от преди много-много години.

Преди време, когато в Червен бряг държахме най-известния в селото магазин за рибарски принадлежности, нашите бяха обучили брат ми да ходи на София (...ех, тогава я имах за нещо недостижимо... - Бай Ганьо в Авропата), за да снабдява магазина със стока от рода на най-новите пръчки, с които можете да хванете голямата риба в малката река - "Искъра".

Та, един първи април, както си спахме сутринта на село, звънна телефона (тоя със шайбата). Обадиха се братовчедите и казаха "Обади се чичо, понеже не може да се свърже с вас (често се случваше на село да не могат да се свържат с някой), и каза брат ти по най-бързия начин да тръгва за София за стока!". Аз понеже съм си паника и винаги бързам да свърша правилно работата, затворих телефона без да поискам повече обяснения и отидох да стресирам брат ми. Казах му, а той като хукна да се облича и да си оправя багажа... Изтърчахме отвън да кажем на баба и дядо (Бог да го прости :( ), че са ни се обадили братовчедите и са ни казали еди какво си и еди що си. А дядо, както си цепеше дърва, седнал на малкото столче в двора зад къщата, ни се усмихна и каза "Къде сте тръгнали и двамата, бе? Кой ден е днес?". И чак тогава поне на мен ми просветна, за брат ми не знам. Тогава играта придоби обратен ефект или ефектен обрат. Както обичам да казвам "С техните камъни по тяхната глава!".

Нали знаете, че лъжата не е лъжа, ако не видиш ефекта от нея? Ето защо братовчедите се домъкнаха вкъщи след около половин час. Питаха къде е брата, ама аз от малък си бях изпечен лъжец, особено, когато мама ме питаше, дали аз съм направил дадена беля, та от тогава се бях научил да лъжа и да не ми личи, че го правя. И за да вкарам лъжата в действие, казах "Ами той току-що замина към гарата. Нали казахте по най-бързия начин?". И те като се вкараха в някаква смесица от смях и паника... Хем се радваха, че са излъгали, хем се паникьосаха, че той се е вързал и е тръгнал да се бори с вятърните мелници на Дон Кихот. А той всъщност се беше скрил в банята, където едва ли щяха да се сетят да го потърсят. И така, интересното беше, че колкото и да ги лъжех, те не си признаха за лъжата. Накрая, след като половината ден се крихме и си играхме на котка и мишка, лъжите изплуваха на повърхността и се видя на кой колко са му кирливи ризите и кой лъже добре.

Това е най-хубавия ми спомен за първоаприлска шега и се надявам да ти е харесала историята, читателю на дневници, понеже предпочетох да я споделя в днешния ден, отколкото да те лъжа - все пак не си малко дете.