< HomePage | Виж Записките ми от Българската Армия
<- Предишен запис (2007-02-02) | Начало | Следващ запис (2007-02-04) ->

Архив

Събота, 3 Февруари 2007

Събрах сили и намерих време да седна да попълня някой друг ден от дневника ми от казармата.

Не трябва друг път да го замразявам за толкова дълго време, понеже после не мога да си намеря чеерррррното тефтерче и пада голямо търсене, докато си покаже дебелите, черни корици през очите ми.

Признавам си, доста ми е приятно като препрочитам отново тези истории, които съм писал в моменти на сдух, щастие или мъка. Дори и да е било неприятно, все пак това са си спомени, които си остават за цял живот. А не както ми казват жените - "Вие, мъжете, като ходите в казармата, после цял живот разправяте за това все едно сте ходили до луната". Да, ама скъпи жени, вие това никога няма да го разберете какво е.

[ Коментари: 2 / Добави коментар ]
Коментари...

След март месец тази година вече никой няма да разбере какво е :)

Написа mause (email) (www) на 08-Feb-2007 11:12

А? Не беше ли от другата година? Аз нали не гледам новини и съм изтървал тази потресаваща новина.
Мамка му! Исках колкото се може повече хора да отидат там, дори и ти, маусе!

Написа Илиян Бетовски (email) (www) на 08-Feb-2007 11:14