< HomePage | Виж Записките ми от Българската Армия
<- Предишен запис (2007-01-26) | Начало | Следващ запис (2007-01-28) ->

Архив

Събота, 27 Януари 2007

Гадното електроразпределение (извън)столично ми прееба гледането на "Списъка на Шиндлер". Щеше ми се да го гледам отново като този път си го гледам сам, без никой да ми коментира и да ми дудне на главата (както го гледах преди 2 години) и поради тази причина да изпусна половината "букви" и да не разбера много от филма. Дори на тъгадък се изкъпах и се наядох, за да не изтърва началото, че изтърва ли го, *би го у филма. И тъкмо започна, мина повече от половин час от него и изведнъж ХА! "Гаси тока, че си лягаме!", както се споменаваше в някаква смотана песен. И просто ей така ме оставиха на лунна светлина. Половин час по-късно тока се сети да дойде. Филма вече беше стигнал до средата, и ми беше все едно дали ще го гледам или не. Гледах, гледах, накрая усетих, че клепачите ми натежават и реших да склоня глава и да заспя.

А толкова исках да го гледам отново! Нищо, интернет е пред нас, ще го гледам все някога. Когато ще е това някога? Никой не знае.

[ Добави коментар ]