Iliyan Betovski's Art Blog

Все си повтарям да не се възмущавам от градския транспорт, а да го приемам като даденост, която явно ми е необходима, но няма начин да не се възмутя от тазвечершната случка.

Пътувайки към вкъщи се налага да сменям 2 превозни средства от градския транспорт - трамвай, а после и автобус. Понякога се налага да се чака повече време автобуса, а понякога се налага да се тича от спирката на трамвая до тази на автобуса, понеже трамвая спира доста по-далеч от това, което е нужно. Тази вечер, пътувайки си в трамвая, видях, че автобуса явно е подранил и ще се наложи да приложа някой джедайски трик, за да го хвана.

Изчаках трамвая да отвори вратите си и с бързо темпо спринтирах към автобуса, минавайки между колите, минаващи на светофара, които свиркаха по мен, а хората от тях ме псуваха, че пресичам неправилно. Е, трябва да се дават и жертви в името на хващането на градския транспорт, стига те да не са физически.

Дадох всичко от себе си, за да се добера на време до автобуса, който се застоя доста на спирката. Явно шофьора е решил да изчака хората, слизащи от трамвая, за да може и те да хванат въпросния автобус. Може би същият този шофьор е наясно с това, че автобус се чака минимум 30 мин, а за вечерно време пък да не говорим. Тичах пред автобуса, махах на шофьора да ме изчака, и накрая стигнах заветната крайна точка, но видях, че вратите на градското возило са затворени. Махнах отново на шофьора и почуках на стъклото, за да ми отвори, но в отговор на моя ентосиазъм, нелюбезният шофьор натисна педала на газта и ме отеба като мръсно коте на спирката.

Замислих се какъв е смисъла всеки месец да отделям пари от заплатата си, за да пътувам легално, а шофьорите да си правят кефа като някой тича срещу тях, те пък от своя страна го заминават на спирката, кефейки се от това, че той ги е гонил, а те са го заебали. Съжалих, че времето е лошо, в противен случай утре с кеф бих си напомпал гумите и бих отишъл на работа с колелото, което не съм карал вече от една година. Теглих една псувня на висок глас, за да разберат всички в околията, че съм възмутен от градския транспорт. В псувнята си се спрях на майката на шофьора, понеже тя е виновна за това, че той е такъв ГЪЗ. Вярно, че и баща му има вина, ама на него не съм му навит.

Препсувах го още няколко пъти и реших да измина пътя пеша, отколкото да висна 30 минути на спирката и да чакам следващия автобус. И установих, че разтоянието, което изминавам за 10 минути с автобуса, пеша се изминава за 20, стига да се върви с доста ускорена крачка, както аз вървях. Явно няма да ми е зле да си бръмча с колелото и да си повтарям колко съм щастлив, че се чувствам свободен и независим от градския транспорт. Да! И това ще стане, но като дойде пролетта. За съжаление, засега ще трябва да се примиря с това и да продължа да приемам градския транспорт като необходимост.

Не съм казал, че ще спра да ги псувам!