Iliyan Betovski's Art Blog

Пътуваме си с един приятел в автобуса и се прибирам от работа. Не се бяхме виждали с него от 5 месеца, поради куп причини - аз бях в казармата, той в Русия, и си разправяме какво се е случило през времето, в което не сме се виждали. И по едно време, съвсем неочаквано, някаква бабичка на възраст "скоро ще удари камбаната и за нея", започва да ми държи сметка какво съм говорил и как съм говорил. Бил съм на обществено място, трябвало е сам да си слагам цензура. Бабо, на това му се вика СВОБОДА НА СЛОВОТО! А това, че вие се мешате в чужди разговори, се нарича КОФТИ ВЪЗПИТАНИЕ. По едно време се захвана пък за външния ми вид като ми каза "Я се погледни на какво приличаш!". Погледнах се, не видях нищо странно и фрапиращо, затова риших да я контрирам с нейните камъни и й казах "А я се погледнете вие! Човек от третата възраст. А уж ги уважавам тези хора и винаги им помагам, но заради вас вече...". Тук се намеси една жена (да са живи и здрави децата й и бъдещите й вници!), като каза "Ми какво искате от младежта? Такива са! Вашите внуци да не мислите, че са по-различни от тях?". Тук бабата гордо каза "Аз нямам внуци! Имам внучки!". Дойде време и аз да се намеся с думите "Още по-зле!". Като знам какви момичета има, май е по-добре да знаеш, че внука ти е вулгарен и е момче, отколкото вулгарно момиче :)

Както й казах и на бабата - "За баба и аз съм доброто момче на баба, но дали всъщност е така?!". Оставих я да размишлява над внучките си.

Заради ето те такива, повече ако стана да направя място в трамвая на човек от третата възраст. Дори по-лошо, няма да гледам през прозореца, за да се правя, че не го виждам, а ще гледам точно в него и пак няма да им направя място.