< HomePage | Виж Записките ми от Българската Армия
<- Предишен запис (2006-10-10) | Начало | Следващ запис (2006-10-14) ->

Архив

Петък, 13 Октомври 2006

"Петък тринайсти" - приятен ден за гледане на един филм за съперничеството и омразата, за желанията и старанието те да станат реалност, за издигането и падението, за приятелството и предателството - "Мемоарите на една гейша". Филма естествено, се оказа много повече от това, което очаквах. Какво очаквах аз ли? Предполагах, че ще бъде някаква натрапчива любовна история, в която една гейша има всякакви мъже и разказва някакви спомени за любовния си живот, но се оказа, че филма е направен в съвсем друга насока. Направен е, за да ни разкаже колко е трудно да се стане гейша и за да ни разкрие всичката тази тайнственост около тях и всичко, което се крие под белия грим и червените устни. Няма да кажа нищо повече за филма. Повечето от вас са го гледали, а тези, които не са, сами да преценят, дали да го гледат. Много ми хареса и подбора на актьорите, от малката Чийо, до нейната възрастна дубльорка. Подбрали са ги доста добре, за да има нужната прилика. Мога да кажа добри думи и за работата на операторите, които са свършили страхотна работа като са уловили прекрасни гледки и моменти от може би най-подходяките гледни точки. Наслаждавайте се на този шедьовър.

Та, реших да продължим петъка така, както сме го започнали - с гледане на филми. Този път реших да посетя киното, за да гледам "Малък човек". Какво да ви кажа за този филм? Марлон Уеянс ми стана любим от гледането на "Страшен филм" (първите 2 части). Както и преди, така и сега, той е просто неутразим с простотията си :) Ако искате да гледате простотии от рода на Шорти от страшен филм, този филм е за вас. Сигурен съм, че ще останете предоволни, понеже тук наистина са се постарали да наблъскат и претъпкат филма с възможно най-много просташки и абсурдни сцени. А Марлон е още по-готин като малък, зъл и подъл дребосък, който прави отчайващи опити да гризне някоя друга женска гръд, преструвайки се, че иска да суче. Пропуснах да кажа, че много ми хареса и работата на монтажистите, които са направили това иначе толкова симпатично момче, да излежда точно един метър от земята.

Доволен съм от филмите, които гледах днес. Единият ме потресе със страхотна и тъжна история за едно момиче, а другият ме развесели страшно много.

[ Добави коментар ]