Iliyan Betovski's Art Blog

Остана ми време за 2 филма.

Тайният прозорец е готин филм. Хареса ми. Много наподобява сюжета и историята на "Машиниста", но лошо няма, пак добре е направен. В крайна сметка, осамотяването никога не води до нищо добро. Рано или късно, човек психясва и започва да не прави разлика между реалноста и сънищата. Лошото е, че тук се прибягва и до убийства, докато в "Машиниста" пича уби измисления си герой, но не и мирни граждани. Много ми хареса играта на думи между името Shooter и Shoot Her :) Болни мозъци.

Зеленият път е с един от любимите ми актьори - Том Ханкс. Всеки път си повтарям, че е велик актьор, ама и този път няма да си го спестя. Много добре си играе ролите тоз човек. За първи път гледам филм, в който големият лош як и напомпан негър (Michael Clarke Duncan) играе добра роля, с която се справя много добре. Много впечатляващо. До такава степен се справя с ролята си, че просто няма начин да не ви накара да пророните една сълза от съчувствие към героя.

И в "Зеления път" открих прилика с друг филм. Според мен съжета на филма страшно много си прилича с този на "Спасяването на редник Раян". И там дават в началото как живе оцелелия и каква мъка го тревожи, след което дават няколко години по-назад, за да покажат откъде извира всичката тази мъка, която тревожи нашия герой.

Както почти във всеки филм, и тук има гаден задник, който е големия мъж, но когато трябва да покаже действие, се свира в миша дупка. Ей на такива трябва само 3 дни в карцера с наморник на родвайлер и кляб, придружен със сол. Най-много се накефих, когато накрая пича се озова точно там, където искаше, но не беше на мястото, на което планираше да бъде.

И двата филма си заслужават да се гледат.