Iliyan Betovski's Art Blog

Най-накрая гледах "Страстите Христови". Този филм ми разказа играта направо. Страшно добър и много емоционален. Интересното при него е, че е като са се съсредоточили да разказват само едно нещо, не занимават гледача с останалите странични работи. Като са казали, че филма ще е за мъките на Христос преди неговото разпване, не ни занимават с разни историй преди това, а направи ни хвърлят в това, в което се цели сценариста (в случая Мел Гипсън, доколкото разбрах).

Филма започва от предателството на Юда, до възкръсването на Христос, нищо друго. Не ни пълнят главите с допълнителни историй и герои.

Само не разбрах какъв по дяволите беше онзи, дето му пусна змията в началото и все го даваха до края на филма. Дявола ли беше, къв беше, бем ли му мамата. Но повечето неща са точно както са в библията. Добре са направени. Дори филма е на някакъв език, който може би е изгубеният език, на който са говорили в Назарет по това време. От време на време се срещат прилики с италианския език и българския. Явно от там са произлезнали останалите езици може би. Филма си заслужава да се гледа.

Проблема при мен беше, че трябваше 4 - 5 пъти да си прекъсвам гледането "поради технически причини" и така 300 пъти се изгуби ефекта от гледаното преди това. Все едно започвах да го гледам наново и наново.