Iliyan Betovski's Art Blog

Не бързайте да се радвате, все още съм жив :)

Искате или не, аз ще ви разкажа какво точно се случи, какво стана след случката и как завърши всичко. Има ли някой, който да не знае за какво говоря?! Ако няма, нека да започваме.

Тези дни, откакто не съм писал в дневника, много работи се случиха... Почупих се като гъз, потроших си ръцете, станах почитател на китайската кухня.... абе, нека да си разкажа каквото имам за споделяне.

Вечерта на 7 септъмври се прибирах с колело. Изведнъж, някъде по Мария Луиза ме настигна дъжда и аз реших да ускоря малко придвижването си от едната точка до другата. Всичко вървеше като по кал и локви, докато не стигнах мястото на развръзката, т.е. точката в която тяло А (моя милост) се отдели от тяло Б (велосипеда) и се видя отблизо с тяло В (земята).

Карах си аз с мисълта да се прибера по-бързичко, за да не ме навали много дъжда и естествено, трябва да мина откъдето минавам винаги - подлеза на трамвая. На излизане от подлеза, когато минах през една от линийте на трамвая, се случи нещо. Леко ми поднесе задната гума на колелото и замалко да цопна на земята. Добре, че реагирах моментално и овладях положението. Не можах да падна. Продължих с всички сили нагоре и стигнах мястото, където линийте се сливат с пътя на колите. Да, ама аз карам от дясно, и ако не мина от ляво, може би ще имам проблеми после с колите. Виждам, че трамвая, който върви от ляво, се задава отгоре, но решавам да побързам и да мина пред него, за да нямам грижи после за колите. Устремен към целта си, завъртам педалите с всичка сила и излизам от линийте, които се намират отдясно. Тъкмо да навлеза в линийте отляво, и нещо се случи! Поднесе ми ПРЕДНАТА гума по линията. О, не, живота ми минава на кино лента пред очите... Не, бе, ебавам се :)

Не разбрах какво стана и как точно стана, та изведнъж се озовах на земята и се претъркулих два пъти. Незнайно как, изведнъж станах на крака, пресегнах се към колелото, вдигнах го и с дясната ръка помахах на ватмана да продължава с травая, т.е. "добре съм, не бери грижи, ще се оправя".

Добре съм, ама друг път! Усетих, че не мога да се кача на колелото, не знае какво точно ме боли, понеже от силното падане на земята, всичко по мен беше изтръпнало и не знаех боли ли ме, изтръпнало ли е. Продължих да бутам колелото опирайки се на лакти на кормилото и започвайки силно и яростно псуване на ум и почти на глас, придружено с поглед тип хибрид (хем гледаме лошо, хем сме тъжни).

След като мина претръпването по тялото ми, установих първите ми нанесени повреди. Усетих, че съм си ударил и двете длани и коляното. Ето го и първия бордюр, на който трябва да кача колелото. Опитвам да го хвана, ама не мога, дланите ме болят и не мога да хвана нищо с тях. Със сгъвките при лакътите хващам кормилото и го повдигам. Изпитах ужасна болка, която ми говореше, че и ръцете нещо не са ми наред. Викам си, работа голяма, натъртил съм ги. Ще мине! Тормозеше ме мисълта, че може би съм нанесъл повреди на багажа, който беше с мен и щях направо да се изям жив. Какво ли е станало, невредим ли е? Това не можех да разбера.

Прибирам се вкъщи вече, и звъня на звънеца пред входната врата. А дано някой се сети да ми отвори, че няма как да си извадя ключовете. Виждам, че дясната ми длан кърви като заклано пиле, но не знам какво й има.

Прибрах се, с малко помощ се съблякох и хайде под душа. Изкъпах се, измих кръвта и УЖАС! Веждам, че на дясната ръка няма просто драскотина, а откъснато месо, което стърчи нагоре. Ебати гадното. Но това не беше единствената повреда, която открих, докато се къпех. Разбрах, че не мога да си изпъна напълно лявата ръка, нито да я завъртя. Ами ако съм я счупил?!?! Ами ако няма да мога повече да се докосна до компютър? Какво ще правя?!?! Вдигам всички по тревога като започвам да псувам като шоп. Решаваме, че ще правим посещение на Пирогов. Ех, за втори път в живота си ще го видя това подтискащо местенце. Някои съседи твърдят, че то им е станало като втори дом, но аз не съм много мераклия да се задържам за дълго в него.

Минахме през чичко хирург, който ни командирова на ренгенови снимки на лакътя. Снимахме ние и отново минаваме през хирурга. Клати, гледа, разглежда, мисли, умова и накрая каза "Еми... не знам какво ти е! Не се вижда да имаш нещо счупено, но може би си пукнал свързващата кост на лакътя си, получил се е вътрешен кръвоизлив и затова не можеш да си движиш ръката, понеже се е насъбрало много кръв в лакътя". Чичко доктор ни посъветва няколко неща, които вечерта изпълних стриктно.

Прибрах се, и си сложих лед на лакътя. Цяла вечер спах с лед на ръката, та умрях от студ. Не е много приятно да се спи по такъв начин.

На сутринта ставам с мисълта, че ще има някакво подобрение с ръката, ама нъцки! Няма нищо, просто лакътя ми се е надул още повече от предната вечер. Идва време на компресите. Цял ден постоянно компреси със спирт. После, след като послушах съвета на един приятел, направих комрес и със смрадлика..... Аааа.. бабините билки! :) Баба винаги знае. Уф, ебати скуката е два дни да не излизам наникъде. Не че по принцип не се спирам вкъщи де, ама така, когато зная, че задължително трябва да си стоя вътре, нещо ми е търсене. А и съм с 2 леви ръце - с едната не мога да правя нищо, и съм я приковал към тялото си, за да не се движи, а другата цялата е в бинт. Не мога да правя почти нищо. Поне до чата се добрах, но не можах да говоря много много, все още не съм се осъвършенствал в писането с 1 ръка.

След като спах с компрес на ръката, на сутринта се събудих в много по-добро състояние. Ехеее.. движа си ръката. Пак не мога да я опъвам до края, но поне я движа! :)

През деня в петък ходих на близки срещи от трети вид с чичко личен лекър, за да смени превръзката, та на другия ден дойде време и за срещата с хирурга, да каже, ще я бъде ли тази ръка, или няма да я бъде.

С надежда отивам в Пирогов, заставам пред врата на хирургията и с радост почуквам на вратата. Обаче! Насреща ми се появява някаква мустаката лелка, която казва твърди, че трябва да мина първо през 3 кабинета, преди да стигна до тях. Да ама в единия кабинет няма никой! Чукам, чукам, еми няма никой да му го начукам!

Прескачам директно на втория кабинет, но и там твърдят, че трябва да мина първо през кабинета, в който няма никой. Казаха ми, че може би жената е отишла до тоалетната и ще се върне. Чаках, чаках, ама тази жена май я беше хванал запека. Никаква не са появи, затова не я дочаках и отидох отново пред хирургията.

Изведнеж отнякъде се появи една тумба цигани и естествено, без да питат кой е наред и кой е последен, застанаха право пред вратата и почнаха да почукват постоянно, докато някой не им отвори. Врата се отвори и какво да видя!!!! Това е хирурга от онази вечер. Явно нещата ще минат и по-бързо, токлокото трябва, стига само пича да се сети кой съм. След 15 минутно чакане, той излиза и пита "има ли още някой за прегледи". Аз отивам при него, а той ми казва ядосан "Ти чакай така. Сега имаме много работа и приемаме само катастрофирали. Ако бързаш, по-добре си тръгвай". Е, нали уж кой още е за преглед бе?!?! Ми аз да не чакам за киселото мляко ебаси! И аз съм за преглед!

След 5 минути се отвори вратата и ме извика. Пак гледа, пак клати, пак разгъва... Каза "Браво, значи вече я движиш! След 2 седмици скачай на колелото и си чупи главата!"...

Супер. Вече съм готов, остава само да чакам да ми мине напълно.

Вечерта ходих на картинг, но не карах, понеже все още не мога да използвам пълноценно ръцете си. Само правих разни снимки и гледах другите как карах. Поне успях да хвана готин залез :)

В неделя реших да направя един оглед на колелото, да видя какво му има и какво му няма :) Гледам на пръв поглед, няма му нищо. Паднала верига, тук ожулено, там ожулено... да, но изведнъж забелязах нещо по-така... Пидала на колелото се е врязъл в рамката. Представям си с каква скорост съм паднал, щом педала се е изкривил по този начин......

Ръката вече ми е напълно спаднала, но все още не мога да я ползвам. Има само разни синки и червенки по нея, боите и цветовете се мешат. Май ще мога вече да започвам работа?!?!?! Ми нека пробваме.