Iliyan Betovski's Art Blog

След вчерашната разходка не си чувствах крака, болеше ме всяко мускулче по тялото, но нямаше място за оплаквания, трябваше да ставам рано, за да тръгваме за Рилския манастир. По пътя към манастира не се случи нищо интересно, затова няма да разказвам за отиването на там, а ще споделя какво видях в манастира и около него.

За втори път идвам на това място и се чувствам страхотно. Манастира отвътре е обсипан с всякакви стенописи и икони. Един такъв стенопис ме посрещна още на входа. Когато влезнах вътре просто се почувствах погълнат от това, което виждам. Гледката е просто неописуема. Като видях обрисуваните стени на манастира, а зад него планината заедно с мъглата, която докосва върховете й, направо настръхнах. Много красива гледка просто.

Вътре, в двора на манастира, е една сбирщина на фотографи. Почувствах се все едно съм в Япония и огромен брой "дръпнати" хора снимат насам-натам като невиждали. Не че и аз не снимах така.

Влезнахме в църквата, която се намира в манастира и запалихме по една свещичка за здраве. На входа на църквата, точно под единия й купол, се виждат страшно красиви стенописи. Бях изумен, много ми харесаха. Художниците са се справили просто отлично. Много добре са си свършили работата. Съжалявам само, че повечето стаи бяха заключени и не можах да разгледам навсякъде.

След като разгледахме манастира, решихме да "ловим гората" и да ходим на разходка като търсим някаква си пещера, където имало чешма, в която се пускат стотинки и се пожелава нещо. На една табелка прочетохме "Бачковска чешма - 1 км." ... 1 километър не е много, ще вървим да търсим. Тръгнахме ние да бродим по пътя, за да търсим чешмата на желанията и някаква си пещера. Видяхме едно интересно мостче, под което минава рекичка. Водата отдолу беше кристално чиста. Погледахме, порадвахме се малко и тръгнахме обратно да преследваме целите си, а именно да намерим чешмата и пещерата. По едно време стигнахме табела, на която пишеше "РЕСТОРАНТ Бачковската чешма". Евала! Размахвамхе краци 1 километър, само за да намерим някакво ресторантче. Хайде обратно към манастира.

Искаше ми се да хапна от прочутите рилски мекици, които били месени от монаси, ама нещо не можа да ми се усмихне щастието, понеже беше бъкано с хора, които искат и те да ядът. Обиколихме магазините за сувенири и после остеднахме да похапнем в "Ресторант Рила". Каквото и да правите, когато ходите на Рилския манастир, никога не яжте в този ресторант. Не стига, че бяха надули цените като за световно понеже са до гъза на манастира, ами и храната не си я биваше. Какво е това нещо 1 кола - 2 лв. Че тоя има над 100% печалба бе. Трябваше ние да отседнем в "Бачковската чешма", ама айде, веднъж сме се прее*али, да се надяваме, че друг път няма да се повтори.

Поне намерихме източник на информация, който ни опъти към чешмата на желанията и пещерата. Като прибягна до думите "Трабва да влезе вътре да видите, или губите". Добре де, успя да ни убеди пак да се затътрим в посока неизвестното и да търсим. Тръгнахме ние, ама този път с колата, че пеша май не си е много оферта. Стигнахме мястото, според указанията на информатора ни и видяхме, че има други коли там. Тука ще да е. В последствие се оказа, че отиваме на гроба на Св. Иван Рилски. Няма начин и тук трябва да се ходи по планината нагоре. Тръгнахме ние по пътечката, по пътечката и хоп, някаква къщурка пред нас. До нея имаше гроб, ама не беше на Иван Рилски. Сигурно неговия гроб е в къщурката, не знам. Аз надникнах през едно прозорче на въпросната къщичка и ме погълна една доста неприятна миризма на изгорял парафин "и още нещо..." :) Мислех да снимам като светна през отвора със светкавица, ама се отказах. Току-виж ме настигнало някакво проклятие, понеже съм убезпокоил духа на Иван Рилски.

Доколкото разбрах, той е бил отшелник и се е отцепил да живее сам в планината в тази къщурка, за да може да изкупи греховете си. Аз лично смятам, че си е отишъл млад, понеже пътеката нагоре никак не е лесна за изкачване, особено за стар човек.

Зад къщичката се крие пещера, на входа на която има икона на Иван Рилски, поставена на камъните, между които пък имаше листчета. Листчетата бяха с пожелания на разни хора. Пожеланията се пишат на лисчетата и се пъхат между камъните. Интересно. Другите писаха какво ли не, аз нищо не написах. Отдавна мина времето, когато си пожелавах еди какво си и то естествено все не се сбъдваше. Каквото съм си пожелал все не се е сбъднало. Може би съм прекалено песиместичен, не знам, но не пожелах да си напиша и аз нещичко. Влезнахме в пещерата, в която за да се влезе трябва да се наведе човек все едно бере гъби. А вътре беше пълен мрак и почти нищо не се виждаше. Единствената светлина вътре, идваше от свещичките, които бяха запалени около иконата на Иван Рилски. Оказа се, че от тази пещера се излизало само от една дупка. Не можело от там, откъдето си влезнал. Обаче дупката е заешка. Някой с повече килца едва ли би минал от там. А бабичките споделят легендата, че който не можело да мине от там, значи е грешник. Еми аз минах без проблем, трябваше само да си махна раницата от гърба. Може би не съм грешник?!?! Бабини девитини!

Няколко метра по-нагоре се видя, че наистина има чешмичка. До нея имаше стена с хиляди листчета между камъните, а от другата страна плоча, която цитира цитат от библията - "Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ше ви се отвори". Да, добър цитат :) Затова хората си искаха какво ли не. Писаха по листчетата и навираха между камъните. Успяха да ме убедят да си пожелая и аз нещо на листче, пък току-виж то се сбъднало. Понеже споделиха, че не е добре да си пожелавам материялни работи, не можах да си пожелая Ferarri F550 Spider. Нищо! Ако не Иван Рилски, пък Дядо Коледа ще ми го докара. Ако не го блъсне някъде по пътя насам. Ами ако се напие със Снежанка и започнат да правят лудории в колата... еби го у ферарито значи. Броим го за вторични суровини вече. Добре де, няма да си пожелавам материални неща! Няма да споделям какво съм си пожелал, че може да чуят зли уши и Иван Рилски да се откаже да ми го изпълни. В чешмичката пък беше пълно с монети. Хората са пускали в знак на добра воля, или може би защото си мислят, че като дадът ще получат. Аз пуснах и аз, нека не бъдем ГАБРОВЦИ! Винаги съм се чудил, къде подяволите отиват тези стотинки. Нали уж ще бъде грях да вземеш такива пари, а къде изчезват? Все някой ги пипа, иначе досега биха се натрупали пари поне за едно F550 Spider. Може би някоя лелка минава вечер и отива да си купи кисело мляко, за да има за закуска.

Още няколко метра по-нагоре, се вижда една скала със желязна икона в скалата. Това е "Молитвената скала". И при нея беше пълно с листчета със желания. Зад скалата обаче, просто нямаше начин да не забележим открояващата се гледка на издигащата се в своето величие Рила. И естествено, върховете й са погалвани от облаците или просто мъглата. Красота!

Нагледахме се на всичко, което се разкри днес пред нас и се натоварихме да си ходим. По пътя за София решихме да се отбием през Благоев град за по кафе или просто за пиш пауза. За първи път стъпвам в този град и много ми хареса. Поне центъра де. Толкова чист, че центъра на София пасти да яде. Поседнахме в едно кафене, близо до фунтана в центъра и отпочинахме преди да поемем обратно към София. В кафето имаше огромен аквариум с риби. Много красиво направено, пък и рибите бяха хубави и големи.

Вечерта, след като се стъмни, вече бяхме в София и готови за огромната почивка през нощта.

(Виж всички снимки)