Iliyan Betovski's Art Blog

Велосипедистки историй

Ама то било готино да караш вечерно време колело. Прохладничко, няма жега, няма нищо. Да ти е кеф да караш.

Мислех си, че вечерно време движението е по-спокойно, ама нъцки. Същото движение като през деня си е. Сигурно се успокоява чак след 10 - 11 вечерта. Видях какво значи "PITCH BLACK" (пълен мрак). Ибаси тъмницата е вечерно време. Опасно е да се кара колело в такава тъмница. Мисля да се сдобия с един фар. Ще си взема с динамо, като едно време. Колкото повече въртиш пидирастити, т.е. педалите, толкова по-светло става :).... Шегата настрана, наистина имам нужда от фар. Тук е мястото да пусна обява и да помоля, който има един такъв фар в излишък, да ми услужи с него. Само да не е от тези за ориентиране на корабите в морето. Няма къде да си го сложа него. Бе, тези дни трябва да си купя един. Така и ще направя. Само ще трябва да се старая да не падам много, много, за да няма допълнителен демидж (освен носа ми).

Тази вечер бях поставен пред дилема. Откъде да мина. През подлеза на трамвая, или през надлеза на Надежда? Мислих, мислих, но понеже е пълна тъмница на надлеза и движението е прекалено натоварено, там не е за мен. Не че и в подлеза на трамвая не е тъмница, и там е същото положение, но поне движението е по-спокойно :) Постъпих стратегически! Изчаках да влезе един трамвай в подлеза, а след него взе че влезе още един, след него дойде и друг, ама не беше за подлеза. Дойде момент да тръгвам. Тръгнах след трамвая, а той със задните си фарове, осветяваше пътя ми. Е, не осветяваше кой знае колко много, ако бях с динамо, щях да си осветявам по-добре. След като олучих няколко големички дупчици, се прибрах вкъщи без никакъв морален и физически демидж.