<- Предишен запис (2005-02-05) | Начало | Следващ запис (2005-02-20) ->
Архив
Неделя, 6 Февруари 2005
Трябва ли да се чувствам гадно?!?!?!
Да, според моето скромно мнение, аз трябва да се чувствам МНОГО гадно. Някой ще попита защо. Сега ще кажа защо. Няма проблем.
Тази вечер възникнаха доста на брой основателни причини, за да се чувствам гадно. Първата от тях е, че преди излизане за работа, имах доста неприятни преживелици в домашната тоалетна. Какви ли?! Знаете ли на какво се вика "констипация"? Ако не знаете, аз ще ви кажа. Човек получава констипация, когато е ял много и не може да изпразни дебелото си черво, поради основателни причини, а именно запичане. Поради така наречената по-горе констипация, аз закъснях за навременното излизане от нас за работа.
Още какво ме накара да се почувствам гадно тази вечер?
Веданага ще дам нужното обяснение. Отидох на спирката на прословутия трамвай 7/1 (според зависи, кое първо ще дойде). На отиване към спирката, видях седмицата как си затваря вратите и потегля. Това ме накара да се почувствам гадно, защото часа беше 9, а в Неделя по това време трамваите минават на "високосна година". За миг се зарадвах, когато видях силуета на приближаващия отгоре трамвай. Но както вече казах, тази радост беше само за МИГ, защото прочетох на табелата на трамвая текст, който го мразя и в чирвата си, а именно "ЗА ДЕПО БАНИШОРА". Запазих самообладание. След като минаха 5 - 10 минути, в далечината се видя втори силует на приближаващ трамвай. Аз разтърках вече замръзналите ми на камък ръце и си пожелах 2 неща:
1. Трамвая да не е за прословутото депо.
2. Трамвая да не е номер 6, защото минава по "Христо Ботев", а на мен там не ми върши работа.
Да, ама нали трябва да ми е гадно?
В този момент видях споменатата по-горе омразна табела по трамваите.
Препсувах тихичко с надеждата, че в най-скоро време ще се появи друг трамвай.
В далечината се очерта нов силует на трамвай. Викам си "С моя късмет, както е потръгнало, ще бъде или за депо, или шестица". Е, познах (Трябва да пусна тото). Трамвая беше номер 6. Викам си "Ще го ловя, че туко-виж не минал повече друг трамвай". Качих се във вече описания трамвай и отидох да си купя билетче. Купих си, перфорирах го и какво се сетих, след като го перфорирах? Сетих се, че в джобченцето на якенцето имах талони. Ядосах се, но запазих самообладание. Минахме подлеза, след спирка "Триъгълника" и какво да видя. Отгоре се задава трамвай 14, който ми жърщи перфектна работа. Понеже имам карта на пътуване за трамвай 7. А 6-цата на половина е по линията, втората половина е за 14ката. Сетих се и, се се ПРЕЕБАХ супер яко като си купих билет, понеже съм можел да мина и без него. Реших да си продължа напред и да не слизам. Все пак съм дупчил билетче. Нали не искам да ми става още по-гадно от факта, че съм дупчил билетче за 2 спирки?
Слезнах на спирка "Площад Македоня". От там директно към Витошка пеша.
Сега си седя на компютъра и ме поболва девствената ми дупка, която явно вече не е девствена. Чувствам се като изнасилен.
Ако беше накой друг, дали нямаше да се чувства гадно?!?!
Iliyan Betovski'a Art Blog by Iliyan Betovski is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 United States License.
Based on a work at iliyan.gnetbg.net.