Iliyan Betovski's Art Blog

Птичето, кацащо веднъж на рамото

Много хора твърдят, че птичето кацвало само веднъж на рамото ти. Затова, кацне ли, трябва да го хванеш, че втори път може и да не се върне. Снощи ми се направи предложение, на което можех да откажа, но реших да хвана птичето, пък да видим какво ще излезе. Решил в последния момент и набързо си събрал багажа във вълшебната раничка, станах рано тази сутрин и потеглих за Свети Влас да видя морето, пък то, ако ще да ме гледа мен.

Гъз път видя, че даже и филми му се прожектираха по време на пътуването. То премина под прожекцията на "OUT OF TIME" с Дензъл Уошингтън, "Трите Хикса" и "Двойна игра" с Бен Афлек, където правят обир като Дядо Коледа. Добре, че пускат филми да се гледат, за да убиваме време, иначе не виждам как бих издържал толкова време да седя на едно място без да правя нищо. То шило в торба не седи. След 6 часовото пътуване, се озовахме в Бургас, където трябваше да намерим бързо превоз за Свети Влас. Трябвало да се прикачваме, първо до Слънчев бряг, после до Свети Влас. Ех, ама ако знаете как мразя да отивам нъкяде и да не знам къде отивам. Изобщо не се чувствам сигурен. Добре, че имаше кой да решава вместо мен, защото ако бях сам, да съм се изгубил триста пъти някъде по морските вълни. Добре е, че връзките с автобусите, които правихме, не бяха в интервал повече от 5 минути чакане.

Другото, което не ми хареса, беше това, че отидохме без да имаме запазена квартира и се наложи тепърва да се търси такава. Затова обикаляхме в жегите и търсихме надписи. Е, не е като на Несебър, където по спирките разни баби стоят с картончена с надписи "Евтини квартири (САМО ПРИ НАС)". Доста се пошматкахме, но в крайна сметка намерихме.

След като се установихме и видяхме къде ще спим в следващите няколко дни, решихме да видим и къде се намира плажа. Видяхме едни хора да вървят по плажни хавлии и бански по пътя, та решихме да ги следваме, със сигурност отиваха към плажа. Следвахме ги, следвахме ги, а те взеха, че се прибраха в хотела си. Не ги е срам! И това ми били пътеводители! Пу!

Е, беше ясно, че трябваше да вървим надолу по склона. Откъдето и да минем, до морето все щяхме да стигнем. В крайна сметка, след кратката разходка в търсене на плажа, накрая го намерихме, но останах разочарован като видях колко е пуст. Че то почти нямаше хора. Е, сигурно е затова, че отидохме в 6 вечерта :) Нищо де, повече море за мен :)

Еха-а-а, и аз успях да поплувам в обществената тоалетна...

Събуждам се с мисълта да ходя да натопя дупето във водата и да поскачам малко на воля, докато спасителя надува свирката и създава атмосфера като на дискотека (без музика). Обаче, останах изненадан като видях мрачното време навън - само, че не беше заваляло. И си мислите, че това време ми попречи да направя по-горе описаните неща? Значи не ме познавате достатъчно добре :)

Взех си банския и хавлията, и тръгнах към плажа, който за разлика от снощи, беше малко по-населен. Като видях колко хора има във водата, си казах "Какво толкова? Щом те могат да се къпят в облачното и мрачно време, аз защо да не мога?". Набързо се приведох във вид, удобен за къпане и плацикане и се засилих срещу вълните на плиткажа, където с кеф се хвърлих в първата срещната вълна. О-о-о, водата не беше студена! Беше страхотна!

Следобяда морето ни изненада със силни вълни, които създаваха илюзията, че се бориш с някой, който те удря с голяма сила в коремата област. Аз пък с кеф скачах във вълните - кеф ми по корем, кеф ми по гръб. Накрая като скочих и паднах по гръб, разбрах колко съм изгорял... Болката беше неописуема. Сигурно по същата причина викаше и циганина с дългата коса, който беше влезнал с бялата тениска, скачаше във вълните и викаше "Хууууу.... Мама ти д$%а!!!!!".

И така, сутринта открихме морето с гордо развяващ се зелен флаг, а до вечерта, минавайки през жълт, стигнахме и до червен, понеже морето наистина си показа рогата и тръгна да се прави на мъж като ни бие с вълните си.

Вечерта, като се погледнах в огледалото, се стреснах, когато видях само очите ми да се белеят като на негър в тъмница.

Само да вметна едно въпросче, че не ми е много ясно... Защо хората тормозят малките дечурлига по плажовете като още от малки ги правят нудисти и те тичат щастливи по без гащи и си мислят, че това е нормално?

"Не 'Бледолики', а един от нас!", казаха те и го потупаха по раменете...

Събуждам се червен като рак. Индианците вече ме имат за свой и не ме наричат просто "бледолики". Сутринта отидохме за кратко на плажа, където се пробвах да се изявя като архитект изпълнител, опитвайки се да построя защитна, отбранителна стена, готова да отблъсне всякакви нападения по вода. Да, но нещо й куцаше на моята укрепителна постройка и не можа да устои дори на водата, пък камо ли на нападения по нея.

Следобяда решихме да ходим да видим Несебър, стария град. Изкъпахме се, облякохме се подобаващо за пътуване и тръгнахме в жегата да чакаме автобуса, който ще ни отведе до там. Чакахме, чакахме, накрая не издържахме на натиска на слънцето и решихме да се завърнем на плажа, където да потушим пламналия огън по телата ни, пък Несебър друг път ще се порадва на нашето посещение.

Вечерта не се чувствах много конфортно в кожата си. Някакъв дядка по телевизията опяваше колко не било полезно точно днес, на най-голямата жега, да се показваш без защитни кремчета... Е, аз пък да ти направя на яд, точно това направих - стоях си на жегата без никакви кремчета, а сега ми идва да хвана сатъра на Индиана Джоунс и да си съдера кожата. Не стига, че ми е червена, ами и омалня. Ако мога да перафразирам някоя реклама за пране, ще попитам "Не може ли да си остане завинаги бяла? (и със същите размери)". Не, че искам да съм бял като платно, ама не искам и да съм червен. Май беше по-добре да се доверя на някое лигаво и гадно мазило, а?

Чао! Беше ли ми приятно?

Сутринта, рано-рано, хванах си раничката, носейки я в ръка, защото кожата ми не позволява да допирам презрамките й по себе си, и отидох на спирката да чакам автобуса за София. Тъпото беше, че не знаех в колко ще мине, сигурен ли е, нито пък имах билет за него, понеже снощи вечерта, когато тръгнах да търся агенцията, я намерих затворена след работното време, и естествено, нямаше на кого да си задам въпросите.

Е, някакви братя роми чакаха и те, та реших да ги питам какво чакат. По новата информация, която получих от тях, автобуса трябвало да пристигне на тази спирка в 6:40. А той в толкова си и дойде. Шофьора се оказа любезен и ми каза, че няма проблем, че нямам билет, щял съм да си купя от него, стига да съм имал желание за пътуване. Естествено, че имам, утре съм на работа! Пътуването ми мина повече от скучно. Спомних си защо мразя да пътувам не само на дълги разтояния, ами и сам.

По едно време, гледайки през прозореца към зелените поляни, се замислих, дали съм доволен от Свети Влас? Ми, като цяло не съм. Селцето е построено, а и продължава да се строи, на един баир. След плаж, когато си изморен и изпит от морската вода, се налага да вървиш нагоре по един стръмен баир, все едно се катериш нагоре по планината. Цялото селце се е превърнало в строителна площадка и няма място, където на минеш и да не се строи нещо. Пътищата ги е хванала липсата, с изключение на главните улици. Останалите са разкопани, земни пътища, точно като у наше село. Поне цените ми се видяха нормални, а не като на курорт. Което пък ми се стори доста странно. Абе, като цяло, не бих се върнал там да почивам. Много повече ми харесва какво е на Несебър (Не съм видял много море през живота си, затова мога да правя сравнение само с Несебър, Бургас и Свети Влас).

Връщам се отново в автобуса, където ни пускат нямо кино. Разбрахме, че шофьорите на автобуса са големи фенове на Стивън Сегал, понеже изгледахме два филма с неговото участие. Единия беше този, който снимаха в София. Аз реших да не гледам нямо кино, понеже ни спряха звука и затова се облегнах на седалката по начин, по който няма да ми дразни на изгорялата кожа, и заспах. Това е малко пресилено казано, понеже постоянно се будих от натежаващата ми и падаща от ръката глава. Абе, шофьорите не знаят ли, че нямото кино отдавна сдаде поста на филмите със звукови ефекти? Мразя да гледам хора, които си отварят устата като риби и не издават никакъв звук! А що се отнася до дебелата мутра с конска опашка, Стивън Сегал, тоя човек ме дразни и то много! Трябва да уволнят сценариста, който му пише филмите, защото всичките му филми се обхващат само с няколко думи - "Бивш военен или някакъв си там специалист, който е извикан на специална мисия". Гледаш един негов филм и все едно си му изгледал цялата филмография (имаше ли такава дума?). Пък и защо си мисли, че е много готин с тоя шлифер, който носи във всичките си филми? Не знам!

Ми, това беше морето засега. Ще видим кога пак ще ми кацне птичето отново на рамото, за да го хвана. Може да е по-скоро отколкото си мисля, а може и да е много по-отдалечено във времето.