Iliyan Betovski's Art Blog

Събрах си набързо багажа, който като по чудо успя да се побере в една раница, и тръгнахме към българското черноморие. Пътуването ни започна към 7 вечерта, надявайки се да избегнем трафика и жегата. Нито едно от двете не избегнахме.

Пътя след Стара Загора беше ад - тесен, беше пълно с тирове, а изпреварването им беше доста висок риск, който рядко смеехме да поемем. В плюс на всичкото това можем да добавим и факта, че не знаехме пътя и се ориентирахме по карта. След като два пъти се залутахме и вътрешните ни гласове ни говориха, че сме се объркали, най-накрая се ориентирахме и към 2:30 сутринта (Сряда сутринта) пристигнахме в Свети Влас. Бях изненадан като разбрах, че отново се върнах на мястото, на което се зарекох крака ми да не стъпи повече. Както и да е, не е хубаво човек да се зарича.

След като пристигнахме, решихме първото нещо, което да направим, е да се зарадваме на морето като отидем и си потопим задниците, за да го почувстваме като бели хора. Водата беше повече от добра, топла, приятна, солена, радост за тялото и дихателните органи. Къпането ни не продължи повече от 15 минути и се прибрахме да положим морни кости, за да се наспим след дългото пътуване. Поне да ни отпочинат ушите от бученето при пътуването.

Снимки от днешния ден/нощ:
- Залез нейде над магистрала "Тракия"
- Нощно къпане след пристигането

Денят ни започна рано с блаженето на хубави и топли пици, след което без да се губи много време, се ориентирахме към плажа. Попляскахме малко във водата и желанието ни тласна да наблюдаваме морските обитатели под краката ни, докато се плацикаме, та затова купихме очила и шнорхел. Покупката не беше хубава, но все пак погледахме какво се лута из краката ни и бяхме запленени. Някои се опитаха да ловят рибата с ръце, но се задоволиха с хващането на риба-игла. Наистина изглежда като игла. Раците бягаха прекалено бързо, иначе щяхме и тях да уловим.

Прекъснахме къпането и решихме да видим "кълве ли" като извадим въдиците и отидем някъде, където има повече камъни. Рибата се била криела под камъните. Намерихме някакъв плаж до един кей, където водата не беше много плитичка и аз специално можех да се удавя без никакви грижи и проблеми. След като го разбрах, реших да видя и аз, дали кълве рибката. Отидох, заметнах един път с въдицата, припомних си колко не харесвах риболова като малък и се отказах от своята рибарска кариера. В крайна сметка, мога да се похваля, че хванахме едно попче, след което го пуснахме да плува на свобода. Голямо плуване ще му удари след като сме му разтърсили психиката, улавяйки го на въдицата. Дали ще смее втори път да гризне червейче?

Приключението ни продължи с разходка по плажната алея в Слънчев Бряг - опознай го, за да го намразиш! Всичко е ново, лъскаво, претъпкано - много хора на едно място, което е предпоставка за огромни задръствания и голяма скъпотия.

Решихме да завършим деня с посещение на Несебър, където се разходихме по алеята около стария град. Около нея има едно островче от камъни, където отидохме и се натъкнахме на множество бързо бягащи раци. Снимахме ги, опитахме се да ги ловим с ръце, но без успех и продължихме разходката към "задната" част на алеята.

Ето и днешните снимки. Ще си позволя с чужда пита помен да правя, защото някои са с по-хубави фотоапарати и могат да уловят доста по-хубави неща. Автора е дал съгласието си, значи няма никакви проблеми. СНИМКИ:
- Рибка "попче"
- Раци по камъните в Несебър
- Залез над Несебър
- Островче от камъни до алеята
- Плаж от миди
- На гърба на стария град на Несебър
- Пътя към залеза (снимка: Тодор Горанов)
- Излитане (снимка: Тодор Горанов)
- Морски прелести (снимка: Тодор Горанов)

Ставаме рано с идеята да ходим да търсим място за ловене на риба, но преди това, да намерим магазин за рибарски принадлежности или накратко - такъми. В Свети Влас няма и помен от подобен магазин, затова решихме да пообиколим в съседните му курорти. Предния ден бяхме мернали един на плажната алея в Слънчев Бряг, но там за продавач бяха сложили жена, а пък ние искахме да питаме на какво кълве тук рибата и как е добре да се лови, което по принцип, жена не може да ни го каже.

Решихме да проверим първо към "Елените" (изток от Св. Влас), пък и без това не сме го виждали все още този курорт. На него няма нищо за гледане! Два - три хотела на кръст и Аква Парк, който все още се строи. Поне до там стигнахме ние и решихме да се запътим към Слънчев Бряг и да пообиколим, пък да видим какво ще намерим. Попаднахме на някаква сергиика на алеята до плажа, на която продава момче. Ура! Тоя би трябвало да се интересува от риболов и да знае отговорите на нашите въпроси. Да, ама ударихме на греда! Първо, момчето говореше и ръкомахаше със женски маниери (абе, педал си беше) и каза, че продава "такова и такова", сочейки пръчките и макарите. Както казаха някои хора, "Като продаваш такова и такова и не знаеш какво продаваш, кой ще ти го купи?". На връщане към Св. Влас успя да ни загасне колата на средата на пътя в Слънчев Бряг, където движението е ужасно и всеки бърза на някъде. За нещастие, возилото ни не искаше да запали, та се наложи да вложим малко човешки сили, съсредоточавайки се в избутването на колата от главната улица. Тъкмо я бутнахме на тротоара и я качихме и тя взе, че запали. Хм, само се изложихме :) Предполага се, че проблема идва от може би лошата газ, с която сме заредили тази сутрин, но все още не се знае.

Решихме да се откажем от търсенето на рибарските такъми и да отидем да видим как е морето, понеже имаше силен вятър и се надявахме на големи вълни, с които да се борим. Бррррр....!!! Водата беше студена! Разбирам защо нямаше много хора на плажа, нито пък в морето. А и вълните не са чак толкова големи, колкото изглеждаха на "Елените". Разочаровани от вълните на Свети Влас, решихме да пробваме, дали ще има някаква риба в това морско вълнение. Взехме въдиците и с бърза крачка, запотени от жегата, потеглихме през плажа към морското пристанище, където скършиха ентусиазма ни на две като ни казаха, че риболова там бил забранен. Ние се направихме, че нищо не сме чули и се покатерихме по камъните, където решихме да видим ще кълве ли. Ми, не кълве! То в тези вълни няма какво да кълве. Преместихме се малко по-настрани, към кея до плажа, където водата е уж по-спокойна. И най-накрая търпението ни се овенча с успех като хванахме рибка "платерина". Порадвахме й се и я пуснахме да си плува и тя на свобода.

Решихме да отидем на Слънчев бряг и да видим, дъли там ще успеем да се сборим с някоя вълна. По пътя си успяхме да открием това което търсихме - магазин за рибарски такъми. В магазина за продавач отново бяха сложили жена, но тя беше наясно с нещата и успя да отговори на всичките ни въпроси. На плажа положението не изглеждаше много обнадеждаващо. Във водата нямаше живо пиле и всички си стояха по плажа. Явно на спасителя не му се следеше морето за удавници и затова ги беше изкарал всички навън. Страх лозе пази! Да, ама ние сме си нагли пичове, та като се засилихме, право в морето. Поскачахме 5 минути срещу вълните, които бяха просто огромни, и спасителя наду свиката, махайки ни да излизаме. Ми, добре де! Ще излезем! След като напуснахме зоната за удавници, видяхме, че към стотина метра встрани имаше доста хора в морето. Явно там спасителя не мързелува, а бди и пуска хората. Там сме! Отидохме, наскачахме се, и си излезнахме сами от водата след като ни завлече някакво мъртво течение и по едно време спрях да пипам дъно под краката си. Косите ми настръхнаха и със възможно най-бързите си загребвания, успях да изляза навън.

След като се нарадвахме да ни мятат вълните като пионки, решихме да ходим на Поморие с идеята да търсим лятно кино. След дългото пътуване в страшното задръстване, успяхме да се доберем до центъра на Поморие, където си взехме царевица и отидохме на центъра. Натъкнахме се на едно шадраванче, където имаше духов оркестър, свирещ страхотни и мелодични песни, а хората седяха по пейките и столовете на кафетата и им ръкопляскаха след всяко изпълнение.

Продължихме пътя си към морската алея, където решихме да се качим на залез слънце на параходче и да направим една 30 минутна панорама на залива. Гледахме, снимахме и се радвахме. После, успяхме да открием лятното кино, където се прежалихме да гледаме Ghost Rider. За мен не беше важно какво ще гледам, а просто да видя какво е усещането да се гледа на лятно кино. Беше страхотно! Гледаш филма на фона на морските вълни, осветени от луната.

Снимки:
- Медуза
- Рибка "Платерина"
- Оркестър в центъра на Поморие
- Морската алея в Поморие
- Залез, уловен от корабчето
- "Черната Перла"
- Лятното кино в Поморие
- Лятното кино в Поморие по време на филм

Не сме доволни, че за два дни нищо не успяхме да хванем. Затова, станахме още по-рано и отидохме да търсим място за ловене на риба. Излезнахме на Свети Влас при едни строежи, където нямаше плаж, а скали, високи около може би 20 метра. Погледнахме надолу, разтрепераха ми се краката и се отдръпнах. Тук риба няма да хванем! Но ентусиазма ни не свършва до тук! Събрахме си чукалата и отидохме в Несебър в новия град, надявайки се там да се натъкнем на някоя хубава рибка. Ходихме по камъните и успяхме да хванем две рибки с цвят и вид на водорасло. Или не ставаме за рибари, или рибата се е стресирала и не иска да идва при нас? Едно от двете ще е. Разочаровахме се от неуспеха си и решихме да се отдадем на морските вълни на Слънчев Бряг, но преди това хубавичко се отпуснахме в едно заведение до плажа, където седнахме на столчетата на пясъка, заровихме си краката и с наслада отпивахме студена бира след всяко едно пържено картофче, което сложим в устата си.

След като се покъпахме, ми хрумна брилянтната идея да се заровя в пясъка. Както обичам да казвам, ако не се заровиш на плажа в пясъка, все едно не си ходил на море. Ето защо копахме, докато хората минаваха и ни гледаха как копаем като малки деца, които само където не бръмчаха и не си играеха с детски камиончета. Гледаха ни хората, докато си подравнявахме дупката и накрая дойде момента, в който я проверих, дали ми пасва. Беше перфектна! Заровиха ме и ми остана само главата отгоре. Минаваха разни чужденци около мен, гледаха ме, смееха се и единственото, което успяваха да кажат като ме видят, е "Ойййй!!!", а аз най-учтиво им махах с уши.

След като обясних на един германец, че в България кимането на глава за "да" и "не" се различава от тяхното, тръгнахме към нови пътешествия. За днес плана беше да отидем до нос Емине, за който толкова сме учили в часовете по география. Тъй като не познаваме пътя, отново се доверявахме на картата, която успя да ни отведе до плажа на Иракли. Красиво е! Няма хотели, няма чужденци, няма забързани коли напред-назад или датски вестници и скъпи заведения. Единственото, което има там, е едно барче и палатките на разни хипари, които са отседнали там да почиват. Чак сега разбирам защо хората така усърдно протестират за запазването на тази природна красота и чаровност. Готов съм да протестирам и аз! Искаше ми се да видя устието на река Вая, която се влива точно на плажа в морето. Както преди това ми казаха, "Ще видиш, че устието не е това, което си си представял. Реката изобщо не се влива в морето, тя дори не стига до него", и не сгрешиха. Реката наистина свършва точно на плажа като някакво си блато или просто локва и се просмуква отдолу през пясъка в морето. Може да не е това, което съм очаквал, но въпреки това е красиво.

След като почти се стъмни, решихме да се затътрим да видим прословутия нос Емине. Тръгнахме по отбивката за него по един черен и труден път. Към 7 километра път с бабунки, който се изкачва и слиза. На всичкото отгоре имахме проблем с горивото и колата се караше трудно, та този път ни се видя повече от черен. След 30 минутното подскачане нагоре-надолу по бабунките, стигнахме фара на носа, където имаше военна зона. Нормално, то по тоя път само военните ще се престрашът да минат. Имаше табела "ВОЕННА ЗОНА | MILITARY ZONE - NO PHOTO!". Ние извадихме апаратите, готови да минем с предтекста, че не знаем чужд език и не сме видяли никъде да пише, че снимането е забранено. Пощракахме, попсувахме, че не носим статив и си тръгнахме.

Все още ни беше рано да се прибираме, затова решихме да отидем да видим и Обзор. Пътя на там ни се видя като мед и масло в сравнение с пътя към Емине. С отиването се натъкнахме на блъскащи се колички. Ето това е мястото, където можеш най-спокойно да се радваш, че предизвикваш ПТП-та. Поблъскахме се и тръгнахме надолу да разглеждаме. Излезнахме на плажа, където намерихме едно приятно барче. Ударихме по едно коктейлче и почувствахме желание да влезем във водата за нощно къпане. Без много да му мислим, съблякохме се и се потопихме във водата. Поскачахме малко пък се прибрахме.

Снимки:
- Ентусиаст, който обикаляше около Несебър
- Мелницата на мостчето, свързващо стария град с новия в Несебър
- Огряна от слънцето
- Паметника до пристанището в Несебър
- Дарове
- Паркче в Несебър
- Фунтана в парка на Несебър
- От другата страна, Несебър
- Как трябва да се прекарва почивката!
- Заровен в пясъка
- Заровен в пясъка - отблизо
- iPod ментета
- Плажа на Иракли
- Залез над устието на река Вая
- Фара на нос Емине
- нос Емине (Снимка: Тодор Горанов)
- Кулата на центъра в Обзор (Снимка: Тодор Горанов)
- Нощно къпане в Обзор (Снимка: Тодор Горанов)
- Бар на плажа, Обзор (снимка: Тодор Горанов)
- Фунтан на центъра, Обзор (снимка: Тодор Горанов)

Със ставането звъннахме един телефон и се оказа, че на Равда има наши хора. Взехме надуваемия пояс, топката и въдицата и се отправихме на там, за да се съберем цялата компания. Отидохме на плажа и като най-големите пичове, набичили музиката до съдиране на тон-колоните, минахме с колата покрай едно заведение на плажа и си спряхме точно до пясъка. Нямаше нито една кола наоколо, но там ни беше удобно. Тъкмо разтоварихме багажа за плажа и дойде някакъв чичка да ни опява, че там не можело да оставим колата, понеже нямало никой друг и ще трябва да се преместим на паркинга. Набързо набутахме всичко обратно и намерихме място за паркиране, където са спрели всички. Сега доволен ли си?

Взехме си чукалата и тръгнахме да търсим останалите. Беше лесно да се намерим, тъй като аз носих с мен огромен жълт пояс, който трябва да си сляп, за да не го видиш.

След като някои пробвахме водата на Равда, а други - рибата, дали кълве, решихме да вземем водно колело и да влезем навътре във водата, за да видим там как ще е положението с рибката. Във водата на Равда има един стар кораб, който се е разбил в камъните и си седи там, а на нас мерака ни беше да отидем до него и зад него, където може би ще има риба. Наехме колелото и тоя, който ни го даде, започна да опява, че не трябвало да ходим отвъд кораба, не трябвало да ставаме прави на колелото, не трябвало да скачаме от него във водата, не трябвало това, не трябвало онова. Само където не каза, че не трябвало и да въртим педалите. Взе да ни обяснява за подводни течения отвъд кораба, които можели да ни завлекът навътре в морето и да не може да ни измъкнат от там. Плаши Иванчо с ножката! :)

Взехме водното колело, взехме и въдицата и тръгнахме навътре да търсим рибката. Като най-големите пичове си минахме зад кораба, пренебрегвайки заръките на пича, който ни го даде и пробвахме рибата. Ми, нищо не хванахме. По едно време сочихме носа на колелото наляво, за да ходим към плажа и да се връщаме, а то завиваше надясно. Ето за това течение ни е говорил значи! 10 минути се въртяхме в кръг, опитвайки се да излезем от този омагьосан кръг, даже тези, които не ги беше страх, скочиха във водата и с ръце направляваха колелото, но без успех. По едно време дойде един с моторна лодка, който тегли парашутистите. И като взе да ми вика "Бегай от тамЪ, бе!". Аз му се усмихнах, опитвайки се да му покажа, че бягането ми от там не зависи от мен, но той продължи да се дере и да маха с ръце "Бегай от тамЪ, бе глупак! Въжето ли искаш да те пререже? Глупак! Бегай, беее! Уееее! Чуваш ли, бе?". Естествено, че те чувам. Кънтиш на цялата плажна ивица, едва ли някой не те чува. Ама затънах и не мога да изкарам, а въжето на парашута наистина беше над главата ми и вятъра го вееше. Имаше опасност да остана без тиква, но все пак, по някаква незнайна за мен причина, успях да изкарам колелото от това място и се опътих към плажа, за да го върнем. Там ни чакаше лошият, мускулест и татуиран батко, с очила и катинарче на брадата, който ни се скара "Аз казах ли ви да не ходите зад кораба? Що не ме слушате? Извинявайте, ама от мен повече колело няма да видите!". А, не ни и трябва! След като ни се изправиха косите в това течение, повече не се качвам на такова в морето.

Поседяхме на плажа и решихме да посетим Аква Парка да го видим и ние какво е, що е. Отидохме и си платихме за половин ден. Нормален билет 25 лева, за половин ден - 20 лева. Голямото намаление, няма що! С влизането, вниманието ни беше привлечено моментално от стърмине пързалки. Там сме!!! Затичахме се, нямащи търпение да се спуснем. Обаче, докато се качвахме по стъпалата нагоре, ми омекнаха краката, като погледнах надолу, ми се завъртя главата и се замислих, дали да се спускам по пързалката. В крайна сметка, мечката я е страх, а мен - още повече, затова се спуснах по всички. Смея да твърдя, че жълтата пързалка е най-страшна. Почти вертикална е и е кабрьо. Само като се наклониш надолу и сърцето ти спира. Ето защо се спуснах поне три пъти по нея. Какво толкова? Изправям се срещу страха си :)

По едно време се замислих да не вземат да ми се скъсат гащите по тези пързалки, да ми лъснат бузките, че голям сеир ще стане. Но се отървахме без такива покушения.

Любимата ми пързалка е "черната дупка", в която се спускаш с надуваемия пояс (или дюшек) и не виждаш нищо, освен черно пред очите си. Докато чакахме на опашката да се спускаме, видяхме едни да се спускат с гърба напред, т.е. назад. Реших и ние така да пробваме. Усещането е повече от невероятно. Но само трябва да се държи човек, за да не се изхлузи назад, че е загинал просто. Големи скорости, голямо нещо. На няколко пъти ходих до тоалетната, за да не се случи най-страшното - да опикаме пързалките.

След като се изкефихме по няколко пъти на всички пързалки, се ориентирахме към "Мързеливата река". Взимаш си надуваемото дюшече, лягаш си в него и течението те носи бавно и обикаляш в парка. Стават страхотни задръствания, но е доста отпускащо. Ако ви щрака много пипето в главата, ще видите, че в тази река можете да се забавлявате по какви ли не начини. Някакви пияни младежи например, се биеха с дюшеците. Ама бая бой си беше, щом единия го бяха спукали. Здраве да е! Съжалявам само, че в края се сетих да вземем фотоапарата, за да си направим снимки. Тъкмо го взехме и се засилихме да се спуснем по пързалката и да се снимаме в екшъна, и едни като ни завикаха "No! No! No!". Е, може и на български да ни го кажете, ще ви разберем. Уж, Аква Парка работи до 7 вечерта, а в 6:30 спират водата навсякъде. Селска работа! Вода ли пестят? Режим ли има?

Снимки:
- Потъналия кораб, Равда
- Екипиран и готов за плаж!
- Аква Парка, слонче

Дотук бяхме с почивката. Време е да хващаме обратния път и да се връщаме, че работа ни чака. Но преди това, нека направим равносметката на нашето пътешествие.

Обиколихме: Свети Влас, Слънчев бряг, Несебър, Елените, Поморие, Обзор и Равда. За 4 дни!

Бих казал, че най-гадно е в Слънчев бряг и Свети Влас. Ми не ми харесват тези курорти на мен. Ново строителство, много хотели на едно място. Човек да се чуди успяват ли хората да ги запълнят, че строят и още, и още? Докато в Свети Влас няма нищо за гледане, в Слънчев бряг пък ти изваждат очите с атракции. Има всичко и то на доста дебели цени. Вижте, за Несебър, Поморие и Обзор, не бих казал толкова лоши думи. Те ми харесват много. Успели са да ги запазят като от едно време, не са чак толкова претъпкани, има си и възрастни хора, панелни блокове, отвсякъде струи комунизъм :) Да ти е приятно да се шляеш в тях, все едно си си на село.

Ок, вече можем да си тръгваме. За нула време си събрах багажа, натоварихме се в колата и тръгнахме към 8:30 сутринта. Пътуването премина доста добре и неусетно. Само да направя една забележка. Не прекалявайте с ментуса. Хубав е, освежава, но когато изядете три пакетчета ментус, има огромна опасност да прекъсвате пътуването си поради природни нужди.

Ето и галерията от цялата почивка:
http://iliyan.gnetbg.net/diary_pics/photos/chernomorie_trip07/index.html