Iliyan Betovski's Art Blog

След края на работния ден се разделихме с колегите на групи, за да се хванем в колите по нормален брой хора, и потеглихме за Боровец, където трябва да се състои Тийм Бюлдинга на фирмата. Нашата групичка се наложи да мине през няколко чек пойнта преди да тръгнем, понеже трябваше да се свършат някои неща. По план трябваше в 5 да тръгнем и в 7 вече да се настаним в хотела. Обаче, поради непредвидени неприятности, стигнахме там в 10 вечерта. Капнали от умора, навечеряхме се и легнахме да спим, че утре ни чака доста по-натоварен ден.

Събудени от приятната борова миризма на планинаната, денят започна доста рано - към 7. Станахме, назакусвахме се, убихме малко време като поогледахме обстановката и зеленината около хотела, и се запътихме към заседателната зала, където ще се проведът лекциите, които бяха доста интересни, впечатляващи и най-вече полезни. В почивката на обяд решихме да се възползваме от услугите на хотела и да се поцамбуркаме малко в закрития басейн. Поплацикахме се малко, колкото да си намокрим кожата и костите и тръгнахме да търсим местенце за обяд.

Следобяда програмата за Тийм Бюлдинга ни изненада още по-положително от сутринта с проведена игра, която заздрави уменията ни да разчитаме един на друг.

След вечерята не ни се искаше да се прибираме и да си лягаме, а да ходим на някъде да се веселим. Обаче искахме да го направим по по-евтин начин, та затова си взехме пиво и се събрахме всички в една стая, където началото на вечерта премина под разказването на забавни вицове и истории, докато не ни замириса на възглавница и се разпръснахме.

Снимки:
- Хотела, в която нощувахме
- Гледката от терасата на хотела 1
- Гледката от терасата на хотела 2

Джулай Морнинга ни завари по долни гащи в леглата към 8 сутринта. Денят започна със закуска и кратка разходка около хотела. Успяхме да видим конете, които гледаха наоколо и да ги снимаме.

След като официално закрихме Тийм Бюлдинга на фирмата, трябваше да вдигаме гълъбите и да си ходим. Аз обаче предпочетох да не си тръгвам, а да разгледам забележителностите неоколо. Иначе, все едно съм отишъл до Рим без да видя папата.

Отделихме се от останалите, взехме си довиждане и тръгнахме към Царска Бистрица. Царя не е тъп! Знае къде да ходи - при хубавата природа. Пък и доста добре се поддържа. Вътре има поточета, водопадчета, добре поддържана тревичка, гора, мириз на зелено борче и шишарки :) Поогледахме, поснимахме и си тръгнахме. След като природата сама ни повика да я потърсим като задейсва естествените ни природни нужди, завлядани от нейното обяние, докато утолявахме естествените нужди под някое дърво, решихме да се поразходим по-нагоре и да поразгледаме. То не толкова да гледаме, колкото да се поразходим на въздух. Отдавна не съм ходил на Витоша, що пък да не се поразходя малко? Тръгнахме по козите пътечки нагоре през гората, докато не ни свърши пътеката, която ни изведе под лифта. Хората минаваха отгоре с кабинките, гледаха ни, а ние най-учтиво им махахме. Повървяхме още малко нагоре и когато стигнахме наистина задънена улица, т.е. пълна липса на пътечки, решихме да не се правим на Индиана Джоунс в клечорляците и се върнахме при колата, готови да си ходим към вкъщи.

Тръгнахме си и минавайки през едно селце край Самоков, един от екипажа ни сподели, че ако кривнем вляво през селото, има път, който води към парка на планината. Що пък да не отидем да видим? И така, потеглихме към парка, където ни посрещна надписа "Добре Дошли в Парка", стоящ срущу едно хубаво дървено мостче. Преминахме по него и тръгнахме нагоре по рекичката. Бях впечатлен като видях колко хора има, които бяха опънали одеалата за питник, седяха на сгъваемите столчета и нагъваха салата. Беше пълно с хора. Поразходихме се като преминавахме през всяко мостче, изпречило се на пътя ни, докато не се почувствахме изморени и не изпитахме желание и ние да си натопим краката в реката. Преминахме с маратонките по камъните по реката, всеки си избра по един голям камък, където да си остави обувките и нещата, и си натопихме краката като бели хора... Бррр.....!!! Водата е за моржове! Ледена!!! А по-надолу хората се къпеха в нея. (?!?! Как издържат?)

Седяхме, снимахме, топихме си крайниците, мокрихме се и накрая решихме да си тръгваме. Бях изморен, затова вътрешно в себе си крещях "Ура-а-а! Тръгваме си!". Тъкмо влезнахме в Самоков и същия, който предложи да ходим в парка, реши да ни покаже едно кафе високо над града. Ми що да не отидем? Айде на кафе! Отидохме горе, а гледката беше невероятна. Почувствах се много по-добре, отколкото когато се качих за първи път на Витоша и видях София отгоре. Чувството е много по-приятно от това. Може би защото нямаше гъстия дим, който покрива София. Разхладихме се с един спрайт, обсъждайки важни за света теми като "Защо Мечо Пух, когато преяде с мед, забравя какъкв приятел е с Прасчо и го нарича СВИНЯ?". Най-накрая си тръгнахме и всеки откъдето е.

Беше ни весело! До следващия път!

Снимков Материал

Все още в Боровец:
- Кончета вихругончета
- Лифт

Царска Бистрица:
- Царска Бистрица - Вход
- Двореца
- Птици във водата (изкуствени)
- Дървени прегради
- Водопадчета
- Църквата
- ВЕЦ

В парка:
- На реката
- Летни моржове
- На високо
- Горско жабче

В Самоков:
- Мото Крос
- Мото Крос - скок
- Гледката от кафенето
- Къщи и къщички