Iliyan Betovski's Art Blog

"Изпитът - Вече сте в играта!" - Мемоари след държавен изпит.

Ето го и великият толкова чакан ден. Сутринта, станах към 5:30, мъчеикисе да открия къде е вратата за тоалетната. Закусих, докато гледах екскурзоводско предаване за Гърция, а после и за Португалия. После, се загледах в някакво тъпо детско филмче по bTV. Май беше "Power Rangers" или нещо подобно. Изведнъж се осетих, че трябва да излизам и придобих чувството, че ще закъснея. Побързах да се преоблека и да си натъпкам всичко нужно в раницата и излезнах от нас със скоростта на бит педераст.

От тази бързина, не си взех нищо като връхна дрешка. Разбрах, че сутринта в 6:30 никак не е подходящо да се ходи по къс ръкав и къси панталонки. Е, бях единствиения така облечен в махалата. Нищо, нали трябва да се отличавам от другите. Все пак се подчинявам на девиза "От студ умри, гъзар бъди!". Наистина умрях от студ, но и бях и гъзар, хе хе.

В 7:15 имах среща с един приятел при НДК-то, да ми даде един сметкоплан, защото нямах никакъв. А, нали знаете, че по счетоводство, без сметкоплан си за никъде. Е, подраних за срещата и отново чаках на студено. После, след като дойде моят приятел, веднага хванах случайно на време минаващият трамвай и хайде към НТБГ. Имах план! Той беше, да отида в училище и там да чакам на топличко. Но както във всяка история си има по едно "Но", така и в тази то ще намери приложение. А именно, това че училището беше все още заклучено. По дяволите! Всички с половери и блузки с дълги ръкави. Странно ме гледаха. Защо ли?!?!?! Така и не разбрах. Както и да е, по едно време започнаха да идват учителите и пет минути след тях, дойде и тъпият дядка, който е пазач на училище. Дойде с гордите думи "Аз ли съм най-ранобудният тук?". Аз си го препсувах на ум, потърквайки студените си длани една в друга, мъчейки се да се стопля. Е, влезнахме вътре, видяхме списъците и бегом по стаите. Един приятел носеше един плик с поткупи за квесторите. Поткопите се състояха в един вестник "24 часа", един наторален сок, както и една голяма бомбониера. Човек ще излезе от него!

Аз отворих една тетрадка, в която си бях водил записки по време на учене на темите, откъснах листовете със записките и ги набутах в широките си панталони, надявайки се да ми се отдаде шанс за преписване. Влезнаха квесторите, момчето с поткупите веднага се забърза към тях, да ги почерпи с предтекс, че черпи защото е влезнал в Софийския Университет. Веднага като ги почерпи, разбрахме, че ще ни се отдаде добра възможност за преписване, докато квесторите се правят, че нищо не забелязват.

Влезна комисията, която носеше темата, която се е паднала. Казаха, че е билет No 1, "Собствен Капитал". Много ме зарадва тази вест, тъй като това беше една от темите които знаех. Е, предполагах, че знаех. Това го разбрах, след като написах същност на темата и дойде врема за записванията.

Тогава реших да прибегна към листчетата, които се криеха между корема и панталоните ми. Ех, че зор видях докато ги извадя тези листчета. В стаята бяха 3 квестора, които бяха точно до мен. След 30 минутно чакане на удобен момент за вадене на "пищовите", най-накрая ги набутах в десния джоб на панталоните си, откъдето можех спокойно да извадя нужната тема. Рових, рових, и установих, че съм скъсал листчетата с всичко теми от тетрадката, но точно тази, която ми трябваше, съвсем случайно съм я пропуснал. Какво да правя?!?! Записките с темата са в тетрадката, а тетрадката в раницата. Хмм, добре, че квесторите се сетиха за бомбоните, сокчето и вестника, та бяха с гръб към нас. Само една даскалка от квесторите, беше буквално до мен и четеше "24-часа". Хм, това беше идиална възможност да се пробвам да открия записките на въпросната тема в тетрадката. Приближих бавно раницата към мен, разкомчах ципа, извадих тетрадката и започнах да ровя, да търся записките. Еврика, открих ги! Откъснах двете листчета, но за зла участ, изпуснах тетрадката на земята. Колко съм калпав! Бавно и тихочко я взех и я бутнах в раничката. Добре, че квесторите се направиха, че нищо не са забелязали (паднахме си на пъпа с тези квестори!). По едно време, квесторите се смениха, като останаха само 2. Дойде тази по компютърно счетоводство (22 годишна млада и привлекателна учителка) и още една учителка, която не я знам по какво е. Тази по компютърно е супер печена и застана на врата с думите "Преписвайте, аз ще пазя да не дойде някой!".

Това беше моят шанс да се изявя на идпита. Преместих се до един мой съученик, и започнахме да обсъждаме кое е правилно и кое не е. По едно време видях голям зор, реших да извадя ГОЛЕМИТЕ листа с темите от раницата. Така и направих, но май не и се хареса на тази по компютърно. Каза ми "Това вече не е нахално, а нагло". Аз и се усмихнах, знам че ме харесва.

Дойде време да предам работата си. Боянчо, момчето което трябваше да изчакам, защото после щяхме да ходим да пием по нещо с приятели, още не беше готов. Преписваше си черновата. Аз се поразтъпих на сам, на там, из тоалетната на училище. Върнах се отново и застанах на вратата, за да видя дали Боянчо е готов. Тази по компютърна ми каза нещо, което ми се чу от рода на "Илияне, ще те изгонят!". Аз се отдръпнах от вратата и отидох да седна на парапета. Изведнъж чух тази по компютърно да казва "Той да не помисли, че го гоня?". Като чух тези думи, аз се върнах и попитах "Извинявайте, какво ми казахте?". А тя ми каза, че ми е била предложила да пия сок, с думите "Илияне искаш ли сок?".

Отидох до секретарката, за да си подам молбата за 13-ти клас. Там ми се скараха много лошо, защото съм бил пропуснал срока за подаване на молби, който е бил до 30 август. Аз и обясних, че точно тя ми е казала, че молбите ще се предават през септември и след доста загубено време в спорове, ме пратиха до нас, да си взема оригиналната диплома. Е, върнах се до нас и си взех дипломата. Посля, я занесох в училище и я подадох с молбата си. После, отидохме да отпуснем от изпита с банички и боза, с приятели. За първи път ям баничка и боза и така се омазвам като прасе. После, поразходихме се към НДК и от там отидох до един приятел, за да снимаме задачи, за да уча за изпита в понеделник. После, прибрах се в нас, капнал от умора. Допълнително се изнервих и от факта, че няма интернет. Вечерта, дойде приятелката на брат ми, от Пловдив. После, какво стана, не помня. Знам само, че ми беше доста весело.