Iliyan Betovski's Art Blog

Рядко се възхищавам на тишината. Не съм от тези хора. В повечето време обичам да слушам музика, изолирайки се от всякакви неприятни и ненужни фактори около себе си. Да вземем например младото момче с вид на такова, което се интересува от силови спортове, което седна зад мен в трамвая и виждате ли, понеже му било много скучно, реши да говори по телефона, за да му минава времето по-бързо, както по-късно той сам се изрази. Сега ще ме обвините, че не мога да критикувам хората просто ей така, но докато стигнете до края на това, което четете, ще промените мнението си в друга посока (ако изобщо го издържите до края).

Седнах аз в трамвая и дочувам разговора, който той провежда. Естествено, имах възможността да слушам въпросния интересен разговор само от едната страна. Пък и момчето определено не се притесни да сподели мислите си както с този, с който говори, така и с нас - поне половината трамвай. Началото ми убягна, защото не слушах какво говори, но в последствие грабна интереса ми и аз прихванах следното:

...
...
- Ей.. знаеш ли? Ние за Великден получихме подаръци! Една кутия.. Вътре има един шоколадов заек, две шоколадови яйца, козунак и трюфел.
...
- Не, на мен не ми е за подаръците, ами за жеста... Много съм изненадан! Просто (името на фирмата) ме изненадаха много. Супер, че работя при тях.
...
- Аз сега ш`съ прибера, ще си взема бира, ш`се изкъпя и шъ легна да гледам мача.
...
- Е, радвам се, че се чухме.. поздрави и чао.

След като този разговор продължи не по-малко от 10 минути, не мина и 1 минута след като затвори телефона и се чу началото на още един разговор:

- Ало... Какво правиш? А-а-а... добре... ок.. чао..

Този беше кратък. Е, нищо де. Следва друг:

- Ало.. Здрасти... Какво правиш?
...
- Аз пътувам в трамвая и се чудя с кой да говоря, за да ми минава времето по-бързо...
...
...

След някакви глупави обяснения, за тези, които пропуснаха какво е получил за Великден от фирмата, в която работи, имаше повторение.

- Ние пък за Великден получихме подаръци... В кутията имаше... (отново изброява какво имаше, при което аз се оглеждам и виждам как половината хора от трамвая са вперили поглед в него и прикриват усмивките си)
(отново обяснява какво смята да направи) - Ами аз сега ш`съ прибера, ш`съ изкъпя и ще гледам мача. Ама ако не е интересен, мога да намина да те видя и теб.

Разговора приключи след 10 минути. Следва още един:

- Ало.. Стигна ли?
...
- Там, където вече можеш да говориш.
... (пак някакви безмислени разговори)
- Добре.. Айде.. повече днес няма да ти се обаждам. Пък и може и да ти се обадя, ще видим.

На този слушател май му беше писнало да го слуша? :)

Та... интересно ми е що за хора са тези, които постоянно са си залепили телефона на ухото и си умират да водят безсмислени разговори, обяснявайки на някой през коя врата минават и колко пъти на ден пикаят? Абонати на тарифата "приятел в нужда се познава" или може би има и "ако ти е скучно в трамвая"? Това за мен остава загадка.

За да не изтезавам ушите си с подобни случки, просто си слагам слушалките от телефона, пускам си някое от любимите радиа, които си сменям напоследък и слушам хубава и приятна за ушите ми музика.

От последните радиа, които съм слушал, май най-много ми харесват "Мелъди" и "Атлантик", които са следвани в класацията от "FM+" и "Z-Rock". Като че ли музиката по първите две най-много ми допада.

Приемам препоръки и за други хубави радиа.