Iliyan Betovski's Art Blog

Тайните на ТИТАНИК ...

... не успя да ме грабне. За втори път ходя на триизмерно кино. Първия път беше по казармено време и гледах динозавърчетата. Имам чувството, че в Титаник някак си май нямаше толкова много 3D, както при първия филм. Отделен е въпроса, че почти нищо интересно не видях. Очаквах Джеймс Камерън да пресъздаде великия момент, в който кораба потъва като всичко се развива в триизмерен вариант пред очите ни. Очаквах да почувствам мощта на големият айсберг, както и тази на великия кораб, който лежи на дъното на океана. Но това не се случи. Вместо това, гледах някакви роботчета подводнички как плуват из потъналия кораб, оглеждайки стаите му, докато хората, които ги управляват отдалечено, не спряха да възкликват "О, Боже... Това е невероятно! Този прозорец се е запазил толкова време! ... Лелеейй, виж леглото!".

Признавам си! Никога няма да разбера усещането, което имат археолозите, когато намират някаква стара вещ. Със своите възклицания и оргазмени викове по нещо намерено, в очите ми изглеждат по начина, по който аз изглеждам в техните, когато се възхищавам на добре нарисувана илюстрация, на добре направен сайт с изчистен и подреден код.. и т.н. и т.н.

Все пак.. ако ви се гледа история за Титаник, отидете и го вижте. Аз определено мисля повече в 3D кино да не ходя, по лични причини - очите ми вече не са това, което бяха и трудно се справят с това, което им се представя в този вид. Особено пък когато не ме оставят сам да преценя къде в цялостната картина да фокусирам зрението си. Просто това си е прецакване на очите и смятам повече да не подлагам моите на подобно изпитание. Не ми се ще да ускорявам изтичането на срока им на годност.

И да не забравя... Не си мислете, че като седнете на по-предните места, изживяването ще е по-автентично и силно. Не! Ако все пак седнете отпред, след като минат първите 10 минути на филма, веднага станете, вземете си в ръка каквото имате със себе си и седнете на по-задните редове.