< HomePage | Виж Записките ми от Българската Армия
   <- Начало

Добавяне на коментар

Четвъртък, 14 Февруари 2008

Преравях стари архивни записи от дневника си, опитвайки се да намеря нещо написано, в което недоволствам срещу днешния празник, който в последствие се е превърнал във втори 8 март - "ден на жената и момичето", вече не се счита за ден на майката.

Не успях да намеря подобно нещо, пък и ме мързи да продължавам да търся. Но попаднах на един интересен и много амбициозен запис: 20 февруари 2005

В този запис, ако сте го прочели вече, разбирате как проявявам амбиция да уча и нежелание да ходя в казармата. Ясно си личи как съм се целил във висините на икономиката, опитвайки се да прочета 1 (една единствена) тема по този предмет и така и не съм успял. Е, сега ви пиша от бъдещето след тази паметна дата на моята абиция - нищо от това не се е случило. Седя си на компютъра и работя, изкарах си казармата като пич, и не искам и да чувам за икономика.

Наздраве!

[ Коментари: 1 / Добави коментар ]
Коментари...

Че то ако се беше изпълнило всичко което си искал някога, или не си искал, то къде ще му е чара на живота? Усмихвай се и си свиркай, пък за миналото да не ти пука особено, няма как да го промениш (за сега) :)

Написа mause (email) (www) на 20-Feb-2008 05:28


Добавяне на коментар
Не пишете nicknames, освен ако не се обръщам така към вас!
user@example.com
http://www.example.com/

Коментарът трябва да е на кирилица или на английски. Останалите се трият.

Запомни адреса и името ми, за да не го пиша следващия път