Iliyan Betovski's Art Blog

От два дни умирам за сън и ходя като призрак, носещ се във въздуха, все едно не стъпвам по земята. Снощи се прибрах от работа и колкото и да ми се спеше, реших да си пусна да гледам някой филм. И тъй като ми е писнало от всякакви комедии и екшъни, реших да гледам нещо по-така сериозно. Пуснах си 88 minutes, с Ал Пачино. На двадесетата минута от филма заспах, някъде към 8:15. По едно време се наспах и се събудих към 2 през нощта. Какво да правя като не ми се спи? Ми, ще си догледам филма. Ръгнах слушалките в телевизора, за да не събудя останалите заселници в блока и с големите слушалки, с вид на танкист, легнах в леглото и загледах филма. За съжаление се досетих кой може да е замесен в анонимните обаждания на Ал Пачино, казвайки му "тик-так тик-так". Толкова ли са предвидими тези сценарии? Както и да е, макар и да предвидих кой може да е лошият герой, филма успя да ми хареса.

След като успях да се наспя и работния ден приключи, се събрахме да гледаме документалния филм "Великата тайна на водата". Не знам защо, откъде се взе тази мания, но откакто бях на море и в ръцете ми попадна книгата на тази тематика, от тогава всеки наоколо говори за тази тайна на водата.

Изгледахме документалния филм и на мен ми хареса. Все пак бях зарибен още от книгата и ми се искаше да видя и филма. Не ми хареса това, че се опитват да повлиаят на мисленето на хората. Първо, дават обяснения и опити, доказващи въздействието на водата и свойството й да запаметява информация, а след това дават как морето е изхвърлило китове на брега и хората се опитват да ги спасят. Опитват се да ни обяснят, че можем да унищожим водата си с отрицателната енергия. Не харесвам филми, които събуждат съжалението в мен и то по този манипулативен път. Иначе, филма е хубав и си заслужава да се гледа.