Iliyan Betovski's Art Blog

Откакто се върнах от морето (Ааах, моретооо!!!), някакво странно желание ме е налегнало да дойде есента. Не знам защо, но искам да е есен. Вчера си пожелах "небето да се продъни" и то се случи. Дали, ако си пожелая колело, ще ме чака утре пред вратата? Трябва да пробваме. Е, вярно, че когато си пожелах да се скъса да вали, нямах предвид да ми се намокрят дънките, якето, шапката и мараконките, джапайки в локви с размер от една педия, понеже вече бях мокър от 20 минутното чакане под едно дърво, което нищо не пазеше, защото всички навеси на спирката бяха заети от хората с чадъри, които са си ги прибрали. Нямаше трамваи, а маршрутките се превърнаха в дядовата ръкачивка. Видиш ли маршрутка, в следващия момент гледаш как 20 човека от спирката са се залетели към нея. Просто нямаше с какво да отида на работа. Тъкмо времето се успокои и спре да вали, като тресне една гръмотевица и водата започне да се изсипва изведнъж все едно съм порнал небето с джобното си ножче.

За щастие, всичко завърши добре, понеже се снабдих с напълно сухички дрешки и сандали, придружени с дъждобрана, с който обичах да поря дъждовете с колелото. Е, сега нямам колело, но отново му намирам приложение на черния дъждобран. Малко съм като от матрицата с него, но все пак пази от подмокряне :)