Iliyan Betovski's Art Blog

Със ставането звъннахме един телефон и се оказа, че на Равда има наши хора. Взехме надуваемия пояс, топката и въдицата и се отправихме на там, за да се съберем цялата компания. Отидохме на плажа и като най-големите пичове, набичили музиката до съдиране на тон-колоните, минахме с колата покрай едно заведение на плажа и си спряхме точно до пясъка. Нямаше нито една кола наоколо, но там ни беше удобно. Тъкмо разтоварихме багажа за плажа и дойде някакъв чичка да ни опява, че там не можело да оставим колата, понеже нямало никой друг и ще трябва да се преместим на паркинга. Набързо набутахме всичко обратно и намерихме място за паркиране, където са спрели всички. Сега доволен ли си?

Взехме си чукалата и тръгнахме да търсим останалите. Беше лесно да се намерим, тъй като аз носих с мен огромен жълт пояс, който трябва да си сляп, за да не го видиш.

След като някои пробвахме водата на Равда, а други - рибата, дали кълве, решихме да вземем водно колело и да влезем навътре във водата, за да видим там как ще е положението с рибката. Във водата на Равда има един стар кораб, който се е разбил в камъните и си седи там, а на нас мерака ни беше да отидем до него и зад него, където може би ще има риба. Наехме колелото и тоя, който ни го даде, започна да опява, че не трябвало да ходим отвъд кораба, не трябвало да ставаме прави на колелото, не трябвало да скачаме от него във водата, не трябвало това, не трябвало онова. Само където не каза, че не трябвало и да въртим педалите. Взе да ни обяснява за подводни течения отвъд кораба, които можели да ни завлекът навътре в морето и да не може да ни измъкнат от там. Плаши Иванчо с ножката! :)

Взехме водното колело, взехме и въдицата и тръгнахме навътре да търсим рибката. Като най-големите пичове си минахме зад кораба, пренебрегвайки заръките на пича, който ни го даде и пробвахме рибата. Ми, нищо не хванахме. По едно време сочихме носа на колелото наляво, за да ходим към плажа и да се връщаме, а то завиваше надясно. Ето за това течение ни е говорил значи! 10 минути се въртяхме в кръг, опитвайки се да излезем от този омагьосан кръг, даже тези, които не ги беше страх, скочиха във водата и с ръце направляваха колелото, но без успех. По едно време дойде един с моторна лодка, който тегли парашутистите. И като взе да ми вика "Бегай от тамЪ, бе!". Аз му се усмихнах, опитвайки се да му покажа, че бягането ми от там не зависи от мен, но той продължи да се дере и да маха с ръце "Бегай от тамЪ, бе глупак! Въжето ли искаш да те пререже? Глупак! Бегай, беее! Уееее! Чуваш ли, бе?". Естествено, че те чувам. Кънтиш на цялата плажна ивица, едва ли някой не те чува. Ама затънах и не мога да изкарам, а въжето на парашута наистина беше над главата ми и вятъра го вееше. Имаше опасност да остана без тиква, но все пак, по някаква незнайна за мен причина, успях да изкарам колелото от това място и се опътих към плажа, за да го върнем. Там ни чакаше лошият, мускулест и татуиран батко, с очила и катинарче на брадата, който ни се скара "Аз казах ли ви да не ходите зад кораба? Що не ме слушате? Извинявайте, ама от мен повече колело няма да видите!". А, не ни и трябва! След като ни се изправиха косите в това течение, повече не се качвам на такова в морето.

Поседяхме на плажа и решихме да посетим Аква Парка да го видим и ние какво е, що е. Отидохме и си платихме за половин ден. Нормален билет 25 лева, за половин ден - 20 лева. Голямото намаление, няма що! С влизането, вниманието ни беше привлечено моментално от стърмине пързалки. Там сме!!! Затичахме се, нямащи търпение да се спуснем. Обаче, докато се качвахме по стъпалата нагоре, ми омекнаха краката, като погледнах надолу, ми се завъртя главата и се замислих, дали да се спускам по пързалката. В крайна сметка, мечката я е страх, а мен - още повече, затова се спуснах по всички. Смея да твърдя, че жълтата пързалка е най-страшна. Почти вертикална е и е кабрьо. Само като се наклониш надолу и сърцето ти спира. Ето защо се спуснах поне три пъти по нея. Какво толкова? Изправям се срещу страха си :)

По едно време се замислих да не вземат да ми се скъсат гащите по тези пързалки, да ми лъснат бузките, че голям сеир ще стане. Но се отървахме без такива покушения.

Любимата ми пързалка е "черната дупка", в която се спускаш с надуваемия пояс (или дюшек) и не виждаш нищо, освен черно пред очите си. Докато чакахме на опашката да се спускаме, видяхме едни да се спускат с гърба напред, т.е. назад. Реших и ние така да пробваме. Усещането е повече от невероятно. Но само трябва да се държи човек, за да не се изхлузи назад, че е загинал просто. Големи скорости, голямо нещо. На няколко пъти ходих до тоалетната, за да не се случи най-страшното - да опикаме пързалките.

След като се изкефихме по няколко пъти на всички пързалки, се ориентирахме към "Мързеливата река". Взимаш си надуваемото дюшече, лягаш си в него и течението те носи бавно и обикаляш в парка. Стават страхотни задръствания, но е доста отпускащо. Ако ви щрака много пипето в главата, ще видите, че в тази река можете да се забавлявате по какви ли не начини. Някакви пияни младежи например, се биеха с дюшеците. Ама бая бой си беше, щом единия го бяха спукали. Здраве да е! Съжалявам само, че в края се сетих да вземем фотоапарата, за да си направим снимки. Тъкмо го взехме и се засилихме да се спуснем по пързалката и да се снимаме в екшъна, и едни като ни завикаха "No! No! No!". Е, може и на български да ни го кажете, ще ви разберем. Уж, Аква Парка работи до 7 вечерта, а в 6:30 спират водата навсякъде. Селска работа! Вода ли пестят? Режим ли има?

Снимки:
- Потъналия кораб, Равда
- Екипиран и готов за плаж!
- Аква Парка, слонче