Iliyan Betovski's Art Blog

Ставаме рано с идеята да ходим да търсим място за ловене на риба, но преди това, да намерим магазин за рибарски принадлежности или накратко - такъми. В Свети Влас няма и помен от подобен магазин, затова решихме да пообиколим в съседните му курорти. Предния ден бяхме мернали един на плажната алея в Слънчев Бряг, но там за продавач бяха сложили жена, а пък ние искахме да питаме на какво кълве тук рибата и как е добре да се лови, което по принцип, жена не може да ни го каже.

Решихме да проверим първо към "Елените" (изток от Св. Влас), пък и без това не сме го виждали все още този курорт. На него няма нищо за гледане! Два - три хотела на кръст и Аква Парк, който все още се строи. Поне до там стигнахме ние и решихме да се запътим към Слънчев Бряг и да пообиколим, пък да видим какво ще намерим. Попаднахме на някаква сергиика на алеята до плажа, на която продава момче. Ура! Тоя би трябвало да се интересува от риболов и да знае отговорите на нашите въпроси. Да, ама ударихме на греда! Първо, момчето говореше и ръкомахаше със женски маниери (абе, педал си беше) и каза, че продава "такова и такова", сочейки пръчките и макарите. Както казаха някои хора, "Като продаваш такова и такова и не знаеш какво продаваш, кой ще ти го купи?". На връщане към Св. Влас успя да ни загасне колата на средата на пътя в Слънчев Бряг, където движението е ужасно и всеки бърза на някъде. За нещастие, возилото ни не искаше да запали, та се наложи да вложим малко човешки сили, съсредоточавайки се в избутването на колата от главната улица. Тъкмо я бутнахме на тротоара и я качихме и тя взе, че запали. Хм, само се изложихме :) Предполага се, че проблема идва от може би лошата газ, с която сме заредили тази сутрин, но все още не се знае.

Решихме да се откажем от търсенето на рибарските такъми и да отидем да видим как е морето, понеже имаше силен вятър и се надявахме на големи вълни, с които да се борим. Бррррр....!!! Водата беше студена! Разбирам защо нямаше много хора на плажа, нито пък в морето. А и вълните не са чак толкова големи, колкото изглеждаха на "Елените". Разочаровани от вълните на Свети Влас, решихме да пробваме, дали ще има някаква риба в това морско вълнение. Взехме въдиците и с бърза крачка, запотени от жегата, потеглихме през плажа към морското пристанище, където скършиха ентусиазма ни на две като ни казаха, че риболова там бил забранен. Ние се направихме, че нищо не сме чули и се покатерихме по камъните, където решихме да видим ще кълве ли. Ми, не кълве! То в тези вълни няма какво да кълве. Преместихме се малко по-настрани, към кея до плажа, където водата е уж по-спокойна. И най-накрая търпението ни се овенча с успех като хванахме рибка "платерина". Порадвахме й се и я пуснахме да си плува и тя на свобода.

Решихме да отидем на Слънчев бряг и да видим, дъли там ще успеем да се сборим с някоя вълна. По пътя си успяхме да открием това което търсихме - магазин за рибарски такъми. В магазина за продавач отново бяха сложили жена, но тя беше наясно с нещата и успя да отговори на всичките ни въпроси. На плажа положението не изглеждаше много обнадеждаващо. Във водата нямаше живо пиле и всички си стояха по плажа. Явно на спасителя не му се следеше морето за удавници и затова ги беше изкарал всички навън. Страх лозе пази! Да, ама ние сме си нагли пичове, та като се засилихме, право в морето. Поскачахме 5 минути срещу вълните, които бяха просто огромни, и спасителя наду свиката, махайки ни да излизаме. Ми, добре де! Ще излезем! След като напуснахме зоната за удавници, видяхме, че към стотина метра встрани имаше доста хора в морето. Явно там спасителя не мързелува, а бди и пуска хората. Там сме! Отидохме, наскачахме се, и си излезнахме сами от водата след като ни завлече някакво мъртво течение и по едно време спрях да пипам дъно под краката си. Косите ми настръхнаха и със възможно най-бързите си загребвания, успях да изляза навън.

След като се нарадвахме да ни мятат вълните като пионки, решихме да ходим на Поморие с идеята да търсим лятно кино. След дългото пътуване в страшното задръстване, успяхме да се доберем до центъра на Поморие, където си взехме царевица и отидохме на центъра. Натъкнахме се на едно шадраванче, където имаше духов оркестър, свирещ страхотни и мелодични песни, а хората седяха по пейките и столовете на кафетата и им ръкопляскаха след всяко изпълнение.

Продължихме пътя си към морската алея, където решихме да се качим на залез слънце на параходче и да направим една 30 минутна панорама на залива. Гледахме, снимахме и се радвахме. После, успяхме да открием лятното кино, където се прежалихме да гледаме Ghost Rider. За мен не беше важно какво ще гледам, а просто да видя какво е усещането да се гледа на лятно кино. Беше страхотно! Гледаш филма на фона на морските вълни, осветени от луната.

Снимки:
- Медуза
- Рибка "Платерина"
- Оркестър в центъра на Поморие
- Морската алея в Поморие
- Залез, уловен от корабчето
- "Черната Перла"
- Лятното кино в Поморие
- Лятното кино в Поморие по време на филм