Iliyan Betovski's Art Blog

Събрах си набързо багажа, който като по чудо успя да се побере в една раница, и тръгнахме към българското черноморие. Пътуването ни започна към 7 вечерта, надявайки се да избегнем трафика и жегата. Нито едно от двете не избегнахме.

Пътя след Стара Загора беше ад - тесен, беше пълно с тирове, а изпреварването им беше доста висок риск, който рядко смеехме да поемем. В плюс на всичкото това можем да добавим и факта, че не знаехме пътя и се ориентирахме по карта. След като два пъти се залутахме и вътрешните ни гласове ни говориха, че сме се объркали, най-накрая се ориентирахме и към 2:30 сутринта (Сряда сутринта) пристигнахме в Свети Влас. Бях изненадан като разбрах, че отново се върнах на мястото, на което се зарекох крака ми да не стъпи повече. Както и да е, не е хубаво човек да се зарича.

След като пристигнахме, решихме първото нещо, което да направим, е да се зарадваме на морето като отидем и си потопим задниците, за да го почувстваме като бели хора. Водата беше повече от добра, топла, приятна, солена, радост за тялото и дихателните органи. Къпането ни не продължи повече от 15 минути и се прибрахме да положим морни кости, за да се наспим след дългото пътуване. Поне да ни отпочинат ушите от бученето при пътуването.

Снимки от днешния ден/нощ:
- Залез нейде над магистрала "Тракия"
- Нощно къпане след пристигането