Iliyan Betovski's Art Blog

В казармата успях да стигна до извода, че военните могат да се определят най-кратко с принципа на триглата ламя - нито една от главите не знае какво прави другата.

Получих повиквателна да се явя днес при военните в общината в Надежда за някаква справка. След като отидох на уреченото място в уреченото време, разбрах, че ме викат, за да ми връчат "постоянна повиквателна". Т.е. да стоя на щрек по всяко едно време да ме извикат в случай на война, или както каза военния от общината - "Когато дойде човек, изпратен от мен и ти каже 'Г-н Бетвоски, положението е сериозно!', взимаш най-необходимото със себе си, храна за едно денонощие и отиваш на сборния пункт". Няма да ви казвам къде е сборния пункт, за да не разбере врага и да го превземе, че после ще трябва да се борим за неговото освобождаване.

В последствие, след като споменах, че вече не живея в Надежда, а съм се преместил и по документи съм си с новия адрес, ме препратиха в Сердика да си сменя адреса. Човека ми каза "Ти отиди сега, аз ще им се обадя и ще им кажа, за да знаят", след което ми би печат в книжката, за да ме отчисли от тяхното окръжие.

Отидох в Сердика, където ме посрещна един човек, който след като му казах, че искам да ми променят адреса, ми каза "То тия работи не стават ей така!!! Трябва да се изпратят документи и тогава! Отивай си!". В този момент влезна друг човек и той му се оплака, че ме пращат от там. Човека погледна и каза "Ами правилно правят. Точно така трябва"... И за няма и 5 минути, след попълването на едно картонче с големината на пощенски плик, ми казаха, че всичко е готово... Можело е значи!!!

Е, не ми дадоха постоянната повиквателна, но се надявам скоро да не я получавам, за да мога спокойно да си спя без дрехи, а не като в казармата, да спя с дрехите, понеже знам, че ще ни вдигнат по тревога...